Изкуството на паметта
Улица „Тъмните магазинчета” е адрес. На него е живял човек, който е изчезнал. Човекът се издирва. От детектив, загубил паметта си. На пръв поглед - криминална история, написана от нобеловия лауреат за литература за 2014 година, Патрик Модиано.
През 1978 година печели наградата Гонкур тъкмо с романа „Улица „Тъмните магазинчета”.
Партик Модиано непрекъснато преплита биографични елементи в писането си. Роден е през 1945 година във Франция. Майка му е холандка, по професия актриса, а биографията на баща му е изпълнена с въпросителни. През 1942 година той е арестуван по време на нацистка акция, но успява да се спаси от участта на събратята си евреи по онова време. В творчеството си Модиано, автор на много кратки романи, както и на сценарии, изследва неизказаното, неуловимото, загадъчното. Годините от младостта на баща му се превръщат в трайна тема в романите на Модиано. Има още един факт, който силно се отразява в творчеството му – смъртта на по-малкия му брат, който си отива от този свят едва 10-годишен. Патрик Модиано се опитва да подреди хаоса на сегашното, изследвайки и подреждайки миналото. Вероятно вярва, че паметта е истинският съхранител и поддръжник на самите нас.
Шведската академия връчи Нобеловата награда за литература на Патрик Модиано заради „изкуството на паметта, с което той възкресява най-неуловимите човешки съдби, разкривайки един свят под Окупация”.
Патрик Модиано: Сякаш когато пиша, мечтая да мога да се върна назад и да преживея отново, но този път с положителна емоция това, което ме е потискало в миналото. Сякаш имах способността да премина през огледалото на времето и да поправя миналото. Преди да започна да пиша, трябва да помечтая. Аз съм като онези хора, които стоят с часове на ръба на басейна, преди да се гмурнат: за мен писането е нещо неприятно и трябва да помечтая много преди да се захвана да пиша, да намеря с какво да направя по-приятно това дълго и трудно занимание, да си намеря някакъв допинг. Впрочем вече разбрах причината за алкохолизма на много велики писатели: мисля, че става дума за постоянно спадане на налягането и алкохолът действа като силен допинг дори когато спреш да пишеш. А вашият допинг какъв е? Алкохолът ли? Ни най-малко. Ходя много. Мечатателствам. Изпадам в някакво вторично състояние, възстановявайки отрязъци действителност от миналото или собствени имена.Това постоянно колебание може би си личи в книгите ми… Не си давам сметка.
Драматизация – Ина Вълчанова.
Участват артистите: Николай Бинев, Борис Арабов, Юрий Яковлев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Сотир Майноловски, Мирослава Стоянова, Асен Ангелов, Жана Стоянович.
Режисьор – Мария Нанчева.
