Морис Гравис, „Правилната употреба”: Условното наклонение изразява един евентуален или иреален факт, чиято реализация се разглежда като следствие от един предположен факт, от едно условие. Употребява се и за да се обозначи просто някаква фантазия, като случките се пренасят в полето на въображаемото. Например изначалната условност, използвана от децата, когато измислят нова игра.
Това щеше да бъде някакъв път край морето. Той щеше да прекосява голямо голо плато. И после щеше да пристигне един камион. Щеше да бъде филм. Камионът щеше да се изгуби в далечината. И след това щеше да се появи отново. И после на пътя една жена щеше да чака. Тя носи куфар, камионът потегля отново. Сега тя щеше да започне да гледа пейзажа – морето край пътя, бялото море, студа, цялото разнообразие на нещата. После тя щеше да запее... Щяхме да виждаме кабината на шофьора.Те са с лице към пътя. В кабината щяха да са шофьорът и жената. Ясно е, че свързването им в един сюжет е неуместно. В кабината на камиона щеше да звучи музика… Шофьорът и жената щяха да гледат пътя отвън, голотата на полето. Обстоятелствата, които свързват мъжа и жената са, че той упражнява професията си на шофьор, а жената щеше да бъде превозвана от него… Но и двамата щяха да са с лице към пътя. Общото между нея и него щеше да е пейзажът… И тогава тя щеше да започне да говори… Казва: „Не може да се твърди, че това наистина са хълмове. Това е едно набъбване на земята”. И щеше да говори още за края на света, за политика, за пейзажа навън, за георгафията на местата, през които минават, за самотата на земята в планетарната система, за последните междузвездни открития. За една любов…
Това щеше да е филм…
Коя е тя? Коя е жената?
Тя е… изпаднала.
Авторката на „Камионът“, Маргьорит Дюрас, е родена в Сайгон, Индокитай. Родителите й са френски емигранти. За пръв път отива в Париж, когато е на 18 години. Едно от най-силните й произведения е „Любовникът“. Написва „Любовникът“ на 70 години и печели наградата „Гонкур“. Както и да я определят литературните критици, Маргьорит Дюрас има свой неподражаем стил.
Маргьорит Дюрас: От писането се подивява. Човек се връща към едно дивачество отпреди живота. И го разпознава неизменно, то е онова от горите, онова отдавнашно като времето. Онова на страха от всичко, отчетлив и неотделим от самия живот. Ожесточава се. Човек не може да пише без силата на тялото. Трябва да е по-силен от себе си, за да се залови с писането, трябва да е по-силен от това, което пише. Потресаваща история, да. Не само писането, написаното, ами и звуците на нощните зверове, тези на всички, вашите и моите, тези на кучетата. Смазващата, отчайваща вулгарност на обществото. Болката, Христос и Мойсей, и фараоните, и всички евреи, и всички еврейски деца, и още най-силното усещане за щастие. Неизменно, така смятам.
Участват: Нина Стамова и Калин Яворов.
Режисьор: Мария Нанчева.
