„Последни луни”, Фурио Бордон: Когато остарееш, вече не можеш да бъдеш щастлив. Преминаваш в друго измерение. То е като сън. Или сякаш се пренасяш на друга планета, където може да се устроиш дори не лошо, но щастие повече няма. Цялото щастие остава в миналото. Остава ти само да се опитваш да си спомняш за него. Понякога тези спомени ти носят удоволствие, а понякога – болка.
В едно своя интервю италианският писател Фурио Бордон казва, че винаги го е привличал феноменът на старостта. Той я вижда като декаданс на човешкото същество. Човек губи енергията си, тялото му съхне. Човек губи и други неща – вещи, приятели, които умират. Но в същото време, и много получава – придобива житейска мъдрост. В темата за старостта го привлича и конфронтацията със смъртта, за която винаги ни е неприятно да говорим, но с която всички трябва да се примирим. Именно това вървене на стария човек рамо до рамо със смъртта го превръща в свещен.
Фурио Бордон е роден през 1942 година в Триест. По образование е юрист. Известно време практикува като адвокат, после изоставя тази професия и се посвещава на драматургията и театралната режисура. Автор е на няколко романа, както и на сборници с разкази. Неговият най-голям успех е свързан с именно с пиесата „Последни луни” – избрана е за най-добрата италианска пиеса през 1992 година. Преведена е на повече от двайсет езика и е поставяна на много места в Европа и Америка. Пиесата има и своя голям късмет, който й донася великият италиански актьор Марчело Мастрояни – той изиграва главната роля на възрастния професор литературовед. Тази театрална роля се оказва последната в живота на Марчело Мастрояни. Актьорското му присъствие в „Последни луни” и до днес се счита за легендарно.
В българската радиопостановка на „Последни луни“ ще чуете гласа на Иван Кондов.
Приятно слушане!
