Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Как беше при Елин Пелин? „Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ.” Ех, да беше така и при здравната реформа!... Да е само една неделя, па макар и цяла, и да е тихо и кротко!... Но – не! Здравната реформа се точи вече двайсетина години и хич не е тиха и кротка. Тя се състои главно в закриване на болници, в увеличаване на здравни осигуровки, в ремонт на офисите на здравната каса и в раждането на народни мъдрости, според които у нас може да си позволи боледуване само човек с желязно здраве. Едно от големите постижения на здравната реформа е създаването на гилдията на личните лекари (така наречените джипита) и въвеждането на направления за преглед при специалист. Друго голямо постижение е въвеждането на лимит на споменатите направления. Имате, примерно някакво бъбречно заболяване – камъни там, или пясък, или не дай си, Боже, нефрит. И отивате при личния лекар, а той ви казва, че направленията за уролог са свършили, лимитът е изчерпан, минете другия месец или най-добре – в началото на другата година. Казва ви го най-учтиво, с благ медицински тон и още по-учтиво ви посочва вратата.
