Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Геда на 90

БНР Новини
Николай Геда в ролята на Неморино в „Любовен еликсир“ от Доницети
Снимка: metoperafamily.org

Дали владеенето на седем езика и познаването отблизо на различни култури е предпоставка за успех? Вероятно, да. Ако, разбира се, човек успее да извлече максимално ползата от съдбата си и от дарбата, която е получил свише. Знаменитият тенор обича да казва, че гласът му е дар от Бога. Това, което поразява в дългата му кариера и безкрайния репертоар е свежестта на гласа до преклонна възраст. За това огромна заслуга има самият певец и неговата грижа и разбиране как да съхранява и използва правилно този крехък инструмент. Още от ранно детство Хари Густав Николай Геда е удивлявал близките си със своята способност да пее с лекота:
„Бил съм на не повече от две-три годинки, когато баща ми ме чул да си напявам под носа някаква мелодия. Първата песен, която съм научил е руската народна „Вечерен звън”. Родителите ми са ми разказвали как тригодишен съм се изправил на естрадата в стокхолмския парк, за да дирижирам гостуващ руски оркестър от балалайки. Аз, разбира се, нищо не си спомням от това произшествие. Това, което си спомням, е, че пеенето от самото начало беше за мен средство за себеизразяване – много по-естествено отколкото говоренето... Имах късмет, че още от малък говорех три езика у дома, в Швеция – руски, шведски и немски. После в училище научих английски и френски. Шведите трябва да говорят чужди езици, защото иначе никъде по света не ги разбират. Влюбих се във френския език и буквално го попих, благодарение на френското кино... После научих латински и италиански. Говоренето на различни езици е предпоставка за владеенето на различни стилове...” – споделя тенорът в своята автобиографична книга „Дарът не се дава безплатно”.
Николай Геда израства в семейството на майка-шведка (Олга Геда родом от Рига) и баща-руснак (Михаил Устинов от Новочеркаск, който след Октомврийската революция напуска родината си. В младостта си е бил част от кубански казашки хор от емигранти). Когато навършва 20 години Николай Геда разбира от родителите си, че всъщност биологическите му родители са братът на Олга – Николай Геда, и шведката Клери Линеа Линдберг, която родила сина си едва на 17. За да не изоставят детето семейство Устинови решили да го осиновят и отгледат. Детството си тенорът прекарва в Берлин и Лайпциг, където бащата успял да намери постоянна работа като ръководител на църковния хор и псалт в местната руска църква. Момчето започва да пее в църковния хор в Лайпциг едва петгодишен. През 1934, когато Хитлер дошъл на власт в Германия, семейството се завръща в Стокхолм и малкият Хари Густав става част от хора и в местната руска църква.
„Спомням си нашето малко канарче, беше фантастичен певец. Майка ми му разрешаваше да лети из цялата къща. Една слънчева утрин беше кацнало на корниза и пееше ли, пееше. Аз лежах в леглото, слушах го и си мислех: „Как може така да пее без да спира? Кога си поема въздух? Ех, ако можех и аз да се науча така, като моето канарче!” И тогава се случи нещо странно. Птицата кацна на гърдите ми, аз не помръдвах. Доближи се и започна да ме докосва с човка по лицето, все едно ме целуваше. След тази случка то се въртеше все около мен - взимаше си храна направо от устата ми, когато се обличах си играеше с дрехите ми...”
Първият професионален учител по пеене на Геда е Карл Мартин Еман – прочут вагнеров тенор от края на 20-е години на ХХ век, преподавал и на Юси Бьорлинг. След като завършва Консерваторията в Стокхолм, 27-годишният Николай Геда дебютира в Стокхолмската опера в главната роля на Шаплу от „Пощальонът от Лонжюмо”. Успехът е впечатляващ. На 8 април 1952 г. всички шведски вестници се надпреварвали да пишат на първите си страници за новия „тенор-чудо” на Швеция. Малко след това с Геда се свързва легендарният продуцент на EMI Валтер Леге. Това означавало много записи в бъдеще, в които участвала, разбира се, и втората съпруга на продуцента примата Елизабет Шварцкопф. Леге препоръчва Геда на Херберт фон Караян и така още една важна врата се отворила пред младия певец. Първият значим запис в кариерата му е участието в „Борис Годунов” с Борис Христов и Исай Добровен. В своята автобиографична книга тенорът е пределно откровен критикувайки, както Караян за неговата себичност, така и Борис Христов, наричайки го „много неприятен човек”.
„Никога де съм бил способен на този непосредствен контакт, който притежават големите артисти. Те са родени за сцената, за разлика от мен. Когато четеш за Сара Бернар, Йоста Екман или Ларе Хансон, разбираш, че тези хора винаги са играли роля, дори в личния си живот. Нищо такова аз не притежавам. За мен е огромен проблем да изпълня достоверно нещо, което е далече от сферата на моите собствени чувства. Най-голям успех съм имал в амплуа-то на меланхолика. Тук се чувствам в свои води и по-лесно преминавам бариерата на моята стеснителност, която винаги се е изправяла между мен и публиката.”
В крайна сметка, любовта към пеенето и дълга пред таланта побеждават вродената стеснителност на тенора. Той завладява Метрополитън опера през 1957 г. с „Фауст” на Гуно, след това и с моцартовия Дон Отавио в „Дон Жуан”. Дон Отавио е дебютната му роля и в Ла Скала. Цели 22 сезона Николай Геда е водещ солист в Ню Йорк. Там се запознава с Паола Новикова, която завършва започнатото от Мартин Еман. Техниката на Геда е пословична и именно тази стабилност му гарантира невероятните височини, с които е известен, както и изравнеността на гласа и липсата на „шевове” между отделните регистри. Паола Новикова му отваря вратите и към камерния жанр. До късна възраст тенорът не спира да изнася концерти по цял свят и да впечатлява публиката с младежката свежест на гласа си.
Благодарение на Шведското радио ще ви предложим два неизлъчвани досега концертни записа на тенора от 1960 г. с камерни песни от Чайковски, Форе, Щраус, Пуленк, Глинка, както и откъси от „Оберон” на Вебер, „Ромео и Жулиета” на Гуно и „Аида” на Верди. От огромното му студийно наследство ще звучат фрагменти от „Фауст” на Гуно, „Евгений Онегин” на Чайковски, „Севилският бръснар” на Росини и др.

събота, 11 юли, от 20 часа

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна