Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна лимита на Механизма за спешна ликвидност за гръцките търговски банки (програмата ELA) до малко под 89 млрд. евро.
В същото време ЕЦБ засили натиска върху гръцката банкова система и повиши размера на обезпеченията, които банките в страната трябва да предоставят при получаване на свежо кредитиране по програмата ELA, провеждана през Централната банка на Гърция. Това означава, че наложеният от гръцките власти в началото на миналата седмица контрол върху движенията на капитали, паралелно с въведената "банкова ваканция" в Гърция, ще продължи да бъде в сила и през следващите дни, като ще остане валиден и въведеният ежедневен лимит за теглене до 60 евро от банкоматите в страната.
Решението на ЕЦБ, взето по време на телеконферентен разговор на Управителния съвет на банката, дойде само ден, след като гръцките избиратели гласуваха с голямо мнозинство за отхвърляне на исканията за икономически реформи и фискални съкращения, направени в края на миналия месец от международните кредитори на страната.
На 28-и юни ЕЦБ "замрази" размера на осигуряваната спешна ликвидност за гръцките банки на около 89 млрд. евро и от тогава насам няма допълнително повишение на този лимит. Това беше и основната причина за въвеждане на "банковата ваканция" в Гърция, която по предварителни разчети трябваше да приключи този понеделник. Но поредното замразяване на размера на програмата ELA принуди Гръцката банкова асоциация да удължи срока на банковата ваканция с поне още два дни (до сряда включително).
Според източници на агенция Ройтерс обаче, гръцките банки няма да могат да отворят наново поне до петък. Банковата ваканция вероятно ще бъде удължена до петък или до следващия понеделник, заяви висш гръцки банкер пред агенцията. С настоящия размер на оставащите парични средства в системата, не е сигурно, че до края на текущата седмица ще може да се предоставя дневния лимит от 60 евро, заяви друг банкер, цитират от Ройтерс.
В същото време банкови източници са заявили пред BBC, че парите в брой в рамките на гръцката банкова система ще се изчерпят напълно само в рамките на няколко дни, тъй като скоростта на теглене се е утроила през последните дни, дори и при наличните ограничения.
Финансовото положение на Република Гърция оказва влияние върху гръцките банки, тъй като обезпеченията, които те използват при теглене на заеми по програмата ELA разчитат до голяма степен на съществено разширените правителствено-обвързани финансови активи (на държавните ДКЦ), посочи ЕЦБ в свое изявление, обяснявайки решението си да коригира (да повиши) размера на банковите обезпечения предоставяни по програмата ELA.
Корекцията от страна на ЕЦБ обаче не е достатъчно агресивна, за да принуди гръцките банки да колабират и да изпаднат във фалират и те все още имат достатъчно активи, които да представят като обезпечение при получаване на спешно кредитиране от програмата ELA за малко под 89 млрд. евро, съобщава източник, запознат с въпроса, цитиран от "Уолстрийт Джърнъл".
Без свеж приток на средства в скоро време (при липса на ново споразумение с международните кредитори) Атина ще има проблеми да плаща сметките си и има риск да изпадне в неплатежоспособност по предстоящо плащане на задължения към ЕЦБ на 20-и юли за около 3,5 млрд. евро (обратно изкупуване на гръцки държавни облигации, притежавани от централната банка на еврозоната).
През миналата седмица (на 30-и юни) Гърция вече пропусна плащане на 1,55 млрд. евро, дължимо на Международния валутен фонд.
Според Кен Ватрет от BNP Paribas това решение на ЕЦБ ще подсили проблемите в банковия сектор в Гърция и е представлява още един предупредителен изстрел към гръцкото правителство, че е необходимо да постигне в скоро време споразумение със своите кредитори.
Кредити на гръцките банки по програмата ELA се осъществяват през централната банка на страната, която поема кредитния риск за тези отпускани заемите. Размерът на програмата обаче подлежи на одобрение от ЕЦБ, като членовете на нейния Управителен съвет могат да блокират по-нататъшно отпускане на заеми по тази програма с мнозинство от две трети.
Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна - членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.
През февруари ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки в цялата еврозона и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA).
Продължаващото замразяване, но не и намаляване, на програмата ELA подчертава желанието на ЕЦБ да остане в изчаквателна позиция относно Гърция, докато все още се вижда някаква перспектива за постигане на сделка между Атина и другите правителства от еврозоната за нов пакет от финансова помощ. Последният (втори) спасителен план за Гърция изтече на 30-и юни, оставяйки страната без външна финансова подкрепа.
Вчерашното решение на ЕЦБ запазва гръцките банки в състояние на неопределеност. Те не могат да заемат допълнително пари от Централната банка, за да покриват изходящите депозитни потоци. Но в същото време няма да се налага да погасяват съществуващите задължения с оглед на наложената банкова ваканция в страната и въпреки затегнатите от страна на ЕЦБ изисквания за предоставяните от банките обезпечения.
ЕЦБ успокои финансовите пазари, че разполага с инструменти за справяне с всяка потенциална "зараза", която може да възникне в резултат на продължаващата патова ситуация в преговорния процес между гръцките власти и техните кредитори. След резултата от проведения в неделя референдум в Гърция европейските фондови борси и пазарите на облигации се понижиха в понеделник, но не прекалено силно, както се опасяваха някои анализатори.
Управителният съвет е решен да използва всички налични инструменти в рамките на своя мандат, заяви на ЕЦБ след края на извънредната телеконферентна среща.
