Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна лимита на Механизма за спешна ликвидност за гръцките търговски банки (програмата ELA), заяви говорител ЕЦБ, цитиран от "Уолстрийт Джърнъл".
Това решение на ЕЦБ означава, че най-вероятно наложеният от гръцките власти в началото на седмицата контрол върху движенията на капитали, паралелно с въведената "банкова ваканция" в страната, ще продължат най-малко до неделния референдум (на 5-и юли), на който гърците ще трябва да решат дали да подкрепят, или да отхвърлят последните предложения на международните кредитори за споразумение "пари срещу реформи", направено в края на миналата седмица.
ЕЦБ също така не направи никакви промени в размера на обезпеченията, които гръцките банки трябва да предоставят, за да получат спешна ликвидност по програмата ELA през Централната банка на Гърция, сподели източник, запознат с въпроса. Това решение на ЕЦБ е факт само ден, след като Гърция не успя да изплати задължения за 1,55 млрд. евро към МВФ и след като по същото време изтече срокът на втората спасителна програма на международните кредитори, оставяйки по този начин Атина без каквато и да е външна финансова помощ.
В неделя (28-и юни) ЕЦБ замрази тавана на спешната помощ за гръцките банки на малко под 89 млрд. евро, след като от февруари насам банката повишаваше непрекъснато размера на програмата ELA.
Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна - членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.
През февруари ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки в цялата еврозона и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA).
Решението на срещата в сряда на Управителния съвет на ЕЦБ до голяма степен запазва гръцките банки в състояние на неопределеност. Те не могат да заемат допълнително пари от Централната банка за финансиране на изходящите депозитни потоци. Но в същото време няма да се налага да погасяват съществуващите задължения с оглед на наложената банкова ваканция в страната. От понеделник насам гръцките банки са затворени, като в същото време беше наложено ограничение за тегленето на средства от банкоматите до 60 евро на ден.
ЕЦБ ще се окаже под по-голям натиск да преразгледа своята позиция по програмата ELA след гръцкия референдум в неделя. Ако гръцките гласоподаватели отхвърлят предложенията на кредиторите, след това Централната банка може да бъде изправена пред дилемата или да продължи да ограничава размера на програмата ELA, или да приключи официално с Механизма за спешна ликвидност за гръцките банки.
Дори ако гърците гласуват с "да" на референдума в неделя, ЕЦБ ще остане изправена пред редица препятствия, преди да вземе решение за подновяване на кредитирането на гръцките банки. Най-сериозното препятствие е предстоящото на 20-и юли погасяване на задължения на Гърция за около 3,2 млрд. евро към ЕЦБ, тъй като на тази дата има падеж и обратно изкупуване от страна на властите в Атина на притежавани от Европейската централна банка от 2012-а година насам гръцки държавни облигации.
Анализатори твърдят, че ще бъде трудно за ЕЦБ да запази действаща програмата ELA, ако на 20-и юли Гърция не успее да покрие това плащане към централната банка за малко над 3 млрд. евро, подобно на несъстоялото се на 30-и юни плащане към МВФ за около 1,55 млрд. евро.
Във вчерашно телевизионно обръщение по държавната телевизия, гръцкият премиер Алексис Ципрас се опита да защити "екзотичната теза", че гласуване с "не" на неделния референдум няма да означава излизане на Гърция от еврозоната, а ще доведе до оказване на по-голям натиск върху международните кредитори за постигане на по-изгодно споразумение.
От своя страна, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви в интервю за Ройтерс, че Гърция трябва първо да реформира икономиката си, преди европейските ѝ кредитори да обсъдят облекчаване на гръцкото дългово бреме.
