Името на Красимир Георгиев или Красьо Черния – прозвището, с което е по-известен, нашумя преди време във връзка с лобиране и назначения в съдебната система. Това беше един от емблематичните скандали, свързани с вплитане на частни интереси в публични институции. Последва вълна от неудобни разкрития, при които властимащи бяха уловени в сделки с мощни бизнес структури, не винаги работещи на светло.
Постепенно, през последните 5-6 години стана ясно, че зад голяма част от действията и изказванията на български депутати и граждански активисти, прозират частни интереси. Това коментира Катя Христова от асоциация „Прозрачност без граници“ по време кръгла маса, посветена на осветляване на лобизма. Тя формулира проблема така:
Под мотото,че народният представител представлява интересите на народа, или пък че гражданските организации представляват мнението на гражданите, на лобирането се придава една обществено приемлива маска. В България вече съществуват не малко механизми, ориентирани към предостаявнето или поне регламентирането на възможност за различните групови инртереси да участват в различни формати на консултиране. Те обаче се ползват изключително фасадно.
Подобни практики се отразяват пагубно върху доверието в институциите и законността, а структурите на демократичната държава се свеждат до инструменти на олигархията.
Лобирането е нерегламентирано, но и непреследвано
Около 77 процента от българските граждани не са наясно кой за какво и пред кого лобира, сочи проучване на „Прозрачност без граници“, което обхваща още 18 държави от ЕС. Две-трети пък считат, че лобирането у нас е нерегламентирано. Най-добре се позиционира страната ни по равнопоставеност – 38 процента от анкетираните са на мнение, че могат да влияят върху вземането на управленски решения, въпреки че това не е лесно. У нас, обаче, липсва стратегия за борба с нерегламентираното влияние, а това означава, че непрозрачното лобиране е на път да се превърне в модел на работа. В тази насока говорят и данните, че промените в Наказателния кодекс, които инкриминират търговията с влияние, не се прилагат ефективно и въпреки ширещата се корупция, за периода 2011-2013-та, са осъдени едва 7 лица за търговия с власт.
Хаотично законодателство
По данни на Центъра за правни инициативи повече от половината закони се изменят и допълват в рамките на една година, а над една-трета от приетите актове се оказват в разрез с Конституцията. Сред пропуските в работата на Народното събрание са липсата на програма, която да позволи на заинтересованите групи от обществото да се информират за основните насоки на законодателния процес. Народните представители не отчитат срещи с лобисти или проведени консултации по изменения и допълнения на нормативната система. Политическите партии пък не са дали гласност за финансирането си, включително на предизборните си кампании.
Изход има и той е в регламентиране на лобирането
До момента са разработени пет законопроекта за уреждане на лобирането, но не се е стигнало до действащ закон, стана ясно от изнесената информация. Сред положителните практики в ЕС, от които България може да се възползва, според Хелъм Тръмп, представител на секретариата на „Прозрачност без граници“, са регистър на лобистите, публичен и своевременен достъп до информация и законодателно досие.
Една от основните мерки за постигане на прозрачност – поясни Хелън Тръмп – е въвеждането на задължителен регистър на лобистите. Твясно свързана с това е проактивната прозрачност – администрацията и властите да публикуват информация от срещите си с лобисти.
„Прозрачност без граници“ предложи списък с 30 мерки за лобизма, но той няма как да заработи, без ефективна съдебна система.
