„Венец от рози” от Шуберт в изпълнение на дуо Лиляна Барева и Петър Щабеков
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има личности, които не се забравят. Тяхното житейско и професионално проявление е толкова целенасочено, единно в създаването на естетическа реалност, в художествен свят, където имат място само истинските образци и тяхната интерпретация носи знака на собствената им принадлежност към този свят. Петър Щабеков не прави общоприетата кариера, свързана с титли и звания, не става нито професор, нито доктор, но още приживе името му се възприема като знак за многостранна музикална способност, за интелектуално качество, за човек със специално реноме в музикалната ни общност. Дали това е ролята на пианиста - акомпанятор, на музикалния публицист и есеист, на преводача на оперни либрета Петър Щабеков, то винаги означава пълно сливане и отдаване на всеки един аспект на музиката, към която посяга. Може би има значение това, чe той следва химия в Берлин и работи по специалността си известно време след завръщането в България, докато музиката е свободно избрания от душата свят, с който не искаш повече да се разделяш, готов си да му отдадеш цялата си енергия и дух. Това също е някакъв особен вид необратима „химична реакция“, за която трябва да сме много благодарни – българската музика получава един великолепен професионалист, музикант от който е имало голяма потребност за онова време. А „онова“ време е сложно след политическите промени, но Петър Щабеков успява да се наложи с качествата си и способността си на пианист – акомпанятор в Операта в София, където заема своето място след конкурс в 1948 г. Стъпва на една добра основа на уроците по пиано, започнали от най-ранна възраст, продължението им в Берлин, успоредно с химичната специалност. Там, разбира се уроците са безценни от живите концерти, от докосването до изкуството на легенди в изпълнителското майсторство, от самото отношение и възприемане на музиката като велика традиция на културния свят. Мнозина български музиканти са почерпили от славната европейска традиция, но малко след това са могли така неотменно да я предават и да я устояват като изпълнители и като преподаватели. Много певци са преминали през шлифоващите уроци на Петър Щабеков и при разучаването на своите партии в операта и по-късно, когато сам води клас по камерно пеене в Консерваторията. Той е в основата на създаването на специалността клавирен съпровод там, нещо на което сам той създаде обществен статут и художествена мярка със собствените си сценични изпълнения в дуото Барева-Щабеков. Голямата ни оперна певица сигурно щеше да бъде запомнена с редица свои роли на сцената, но шансът, който и даде Щабеков да се превърне в една великолепна камерна певица е неповторим. Самото дуо остава като легенда в музикалната ни история и чрез спомените на тези, които са имали удоволствието да бъдат на техните многобройни концерти и слушайки днес техните записи.
