Малка фирма с петима служители. В началото – доволни от новата работа, амбицирани да се докажат и развият, предложената заплата ги задоволява. Но не минават и няколко месеца, най-много година, и се започва: закъснение за работа, мрънкане за повече пари, конфликт между колегите – кой е любимецът на шефа и защо другият е по-малко толериран и работата започва да страда. Фирмата върви назад, започва да губи пазар, клиенти, налага се смяна на служител. Понякога не само един. Идва следващият и всичко започва отначало.
Не е трудно да се досетим, че става дума за демотивация на някои от работещите, а често и на всички, ако мениджърът не е опитен.
Дали обаче, служителят трябва да бъде „дондуркан“, гъделичкан или постоянно гален с перце? Дали, всъщност не трябва да го оставим да поеме собствената си отговорност върху самия себе си? Къде свършва ролята на „мотивиращия ръководител“ и откъде започва самомотивацията ни.
В сезона на летните отпуски, най-доброто време за „лечение“ на един екип – разговаряме с психолога Весна Ненчева и психотерапевта Дора Прангаджийска.
