Идеята, че класическата музика е спокойна и отпускаща е смешна. Аз търся възторг! Непостоянен съм, влияя се от това, което слушат хората, харесвам музика със силно политическо послание – казва Камерън Карпентър. Американският виртуоз изнесе своето шоу за първи път у нас снощи в зала 1 на НДК.
Камерън е пластичен като въжеиграч. Пръстите пробягват през клавиатурите, осеяните с кристали боти танцуват по педалите, величието на звуците, изтръгнати сякаш в състояние на унес, довеждат публиката до екстаз. Наричат го „лошото момче на органа”, ала пънкарската му прическа и екстравагантното му облекло не бива да подлъгват. Младият музикант е смятан за една от новите звезди в класическата музика не само заради виртуозните си изпълнения, но и защото успява да запали младите по инструмент, който по традиция звучи предимно в църквите. За първи път сяда пред органа едва четиригодишен. Разказва, че все още не е можел да говори, когато за първи път е изпитал емоцията на бунтар, а огромният инструмент ни най-малко не го е стреснал. Ето какво сподели той в интервю за Радио България:
Това е едно от нещата в нашето съвремие, което смятам за голяма грешка – страхът на органистите от собствения инструмент. А точно те би трябвало да бъдат отлично запознати с него, за да могат да го контролират. За мен органът е свързан с рационалността и в този смисъл връзката му с религията остава встрани. Това е инструмент, създаден от науката, затова нагласата за изпълнението на органовата музика би трябвало да произхожда от този факт.
И все пак органът в църквата винаги се е възприемал като посредник между Бог и вярващите. Дали Камерън Карпентър се чувства като богохулник, докато изпълнява музиката си и се облича като рок звезда? Отговорът му:
За да бъде богохулство, би трябвало да бъда религиозен, а аз не съм вярващ и това за мен е много лесен отговор. Но ако задълбочим разсъжденията си по въпроса, ролята на органа в църквата не е на посредник –той по-скоро служи за еднопосочен канал за комуникация от страна на Бог към вярващите. Освен това органът не е толкова тясно свързан с цъквата, колкото с военното дело. Той произхожда от Древна Гърция, където се е използвал като инструмент за сигнализация на дългия разстояния. Впоследствие произходът му се манипулира като църковен инструмент, но истината е, че води началото си от Елада и войните, които са се водили по онова време.
Определено има неща, които не бих направил. Всъщност аз съм доста консервативен по отношение на изкуството, макар че може би не личи от външния ми вид. Не харесвам особено много съвременната музика. Затова на моите концерти наблягам повече на мелодичността, отколкото на авангардни и съвременни техники.
Музикантът казва, че има „мъчителна любовна история” със своя инструмент. Лично подпомага и финансира конструирането на концертния си орган – дигитален и преносим, с високотехнологична звукова система. Възторжената публика в София се наслади именно на звуците на този инструмент – привилегирована от факта, че България е единствената източноевропейска страна, избрана от самобитния органист в тазгодишното му турне.
Една от причините е, че в България има много интересен фолклор. За съжаление народната музика отсъства от органовия репертоар, защото исторически инструментът е свързан с църквата. Самият аз черпя вдъхновение от фолклора, например от английския, който много е повлиял върху начина, по който композирам и интерпретирам музиката. България има един от най-интересните видове народна музика и може да се каже, че тя е уникална. Със сигурност съм чувал няколко български народни песни, но за съжаление не мога да си спомня техните имена и затова се притеснявам да ги запея в момента. Те обаче доста трайно се загнездиха в съзнанието ми и оставиха у мен дълбоко впечатление.
