Имиграцията е истинският проблем на Шенген

Анализ на Никола Миладинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В неделя се навършват 30 - години от споразумението за безвизово пътуване, известно като Шенген. Юбилеят обаче изглежда малко странен, а според онези, които не се ползват от облагите на Шенген, дори арогантен. Пътуването без граници в сърцето на Европа си има своята тежка цена. Сделката е държавите по периферията на Шенгенската зона да спират всякакъв вид пришълци, които са нежелани от вътрешния кръг на европейската шенгенска група. Африканци, араби, азиатци, източноевропейци, бедняци-икономически мигранти, наркотрафиканти и други престъпници и дори бежанци от война и геноцид трябва да се сблъскат в крепостната стена на Европа. И докато вътрешният шенгенски кръг празнува, пълноправни членки на Евросъюза стоя извън Шенген – островните Великобритания, Ирландия и Кипър - по своя воля, а Румъния, България и Хърватия – по чужда.Крепостната Европа гарантираше относително спокойствие на гражданите си, до момента в който кризите в Африка и Близкия изток толкова се задълбочиха, че населението панически тръгна да бяга през морето, дори с риск да се удави. Празнувайки 30-годишнината на Шенген същите тези европейци днес не могат да се разберат кой колко от тези мигранти да приеме, за да не измират във водите или да бъдат затворени като животни в специализирани центрове за задържане.

Всъщност имиграцията е истинският проблем на Шенген и тя касае най-вече службите за сигурност, които са убедени, че с нея идва и радикалният ислям и тероризмът. Основните притегателни държави за имигрантите вече недоволстват заради наплива на чужденци, дори под сурдинка се сърдят на партньорите си по външните граници, че не ги пазят достатъчно добре. Другите пък по брега на Средиземноморието се оплакват, че цялата тежест пада на тях. Едните искат да затегнат граничния контрол, а другите да получат помощ при охраната на границите и справянето с наплива от хора. Възможна ли е реформа на Шенгенските правила? Не и според френският експерт по миграцията Ив Паскуо - директор на програмата по миграция и мобилност към Европейския политически център в Брюксел:

Държавите членки наистина отказват да променят Дъблинската система, въпреки, че тя не работи ефективно. Тази система трябва да бъде преразгледана и ако не се постигне нова договорка – дори трябва да бъде изоставена изобщо. Само, че това скоро няма да стане поради нежеланието на държавите. Вижда се и от дългосрочната програма на Еврокомисията – тя ясно е разбрала, че промяната в Шенген не е на дневен ред. От комисията казаха, че ще направят преоценка на Шенгенските разпоредби чак през 2016г.и след това ще прецени дали ще предложи промени.

Уж строгата Шенгенска система за сигурност не успя да предотврати радикализирането на европейки младежи от арабски произход и техните троансгранични пътешествия за джихад. Камино Мортера-Мартинес е анализатор по вътрешна сигурност, миграция и контратероризъм в Центъра за европейка реформа в Лондон. Дори тя обаче е резервирана към промени в европейските текстове:

Трябва много да внимаваме в реформите, които бихме направили в Шеген. Защото сега в няколко държави предстоят избори и там има популистки партии. Въпросът за свободното движение в Шенген е твърде чувствителен. Рискът от навлизането на терористи сред групите от бежанци е реален, разбира се. Но терористите ще намерят начини да дойдат така и иначе. Факт е, че Европа днес е мишена. И причината не е в миграционната криза а в това, че не можем да оправим кашата, която забъркахме в Сирия и Либия. Докато ЕС и НАТО нямат общ план какво да се прави, единственото което можем да правим е да си разпределяме бежанците на квоти и да разкриваме изнесени бежански центрове в Нигерия и на други места, например.

На този фон България и Румъния, заради вътрешно политически обещания на правителствата, отчаяно искат да влязат в зоната без вътрешни граници в момент, когато останалите се опитват да се справят със собствените си проблеми. Желанието на София още веднъж бе изразено в четвъртък от президента Росен Плевнелиев:

По отношение на Шенген сме готови. Общо е разбирането, че България трябва да получи знак след усилията, които положихме, а и компетентността, и уменията, които показахме и доказахме на външната граница на ЕС. Поставих темата за влизането на България в първият етап на приобщаването ни Шенгенското пространство с цялата категоричност и острота на проблема, защото ние не очакваме повече увъртане и отлагане.

София се аргументира, че ще пази още по-добре външната граница с Турция от нежелани терористи и нелегални имигранти, ако получи достъп до компютърната полицейска система на Шенген за обмен на информация. Британецът д-р Питър Спуър – съветник на координатора на ЕС по антитероризъм коментира дали това е така. С тази дейност той се е занимавал отблизо на предишната си позиция в Британското посолство в Анкара, където е следял данните за терористите през турската граница.

Очевидно България и Румъния имат суверенното право да решат дали да се присъединят към Шенген или не. Това важи и за другите страни-членки, които участват в преговорите. Шенген е съставна част от отбранителната система на ЕС срещу потока от чуждестранни бойци. Дъжавите и правтелствени ръководители поискаха през февруари от нас, експертите, да кажем как да се подобри обмена на разузнавателна информация, за да се пресече този поток. Все още се работи по това. Независимо дали България и Румъния са членки на шенген или не, те членуват в ЕС и като такива знам, че работят в тясно сътрудничество с други държави-членки, с институции като Еврокомисията и Съвета, както и на ниво полицейски служби, за да подобрят граничния контрол. Системата не е съвършена, лидерите признаха, че може да се подобри. Полагаме усилия и България и Румъния са важна част от тях.

Камино Мортера-Мартинес не вярва, че този достъп до системите ще опази Европа от джихадисти:

Обмяната на разузнавателна информация чрез Шенгенската информационна система е доста неефективна, така или иначе. И дори да имахте пълен достъп, останалите държави членки просто не предоставят в пълна степен необходимите данни, което е жалко.

Самите Шенгенски страни-членки нямат доверие помежду си, смята Мартинес, а какво остава за България и Румъния:

Всичко, свързано с вътрешните работи в ЕС, се основава на взаимно доверие. Идеята е, че аз предоставям моята разузнавателна информация на европейския ми партньор, защото вярвам, че неговите структури за вътрешна сигурност са също толкова надеждни, колкото и моите. Освен това има и геополитически проблем, свързан с 2 проблемни държави до границите на България и Румъния, които вероятно също възпират ЕС да ускори тяхното присъединяване към Шенген. Но всичко първо трябва да започне с взаимното доверие между страните-членки.