Снощи Европейската централна банка повиши рязко тавана на Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA), чрез който Централната банка на Гърция предоставя извънредна ликвидност на закъсали търговски банки в страната.
ЕЦБ вдигна размера на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки с цели 2,3 млрд. евро до общо 83 млрд. евро, след като седмица по-рано (на 2-ри юни) банката повиши тавана на Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA) с едва 500 млн. евро до 80,7 млрд. евро.
Това представлява най-солидното седмично повишение на ликвидната помощ за гръцките банки чрез програмата ELA от 18-и февруари насам.
Европейската централна банка отказа да коментира това свое решение.
Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна - членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.
През февруари ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA).
Според неназован висш гръцки банков служител, банките в страната все още имат възможност да използват ликвидни буфери по програмата ELA за около 3 млрд. евро.
От една страна рязкото повишение на размера на ликвидната подкрепа е сигнал, че има ускоряване на изтичането на депозитни средства от гръцката банкова система. От друга страна обаче решението за вдигане на тавана на програмата ELA с цели 2,3 млрд. евро сякаш е знак, че ЕЦБ изглежда по-уверена, че в скоро време ще бъде постигнато споразумение между властите в Атина и техните международни кредитори.
Вчера Ардо Хансон от ЕЦБ обаче предупреди, че банката може да бъде принудена да преразгледа предоставянето на спешни заеми на гръцките банки, ако има допълнително влошаване на дълговата ситуация в страната или ако банките вече не са в състояние да дават адекватни обезпечения.
