Ако Европейската централна банка се откаже от Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA), чрез който се подкрепят гръцките банки, това може да предизвика масивна криза, предупреди снощи членът на ЕЦБ Ив Мерш.
На конференция във Франкфурт Мерш отбеляза, че гръцките банки са платежоспособни и подчерта, че осигуряването на спешно финансиране по програмата ELA е отговорност на Гръцката централна банка. Той намекна, че ЕЦБ би предприела стъпка за закриване на тази програма само ако види, че рисковете, свързани с нея, са прекалено високи.
ЕЦБ не може да каже на Гръцката централна банка да не приема държавни облигации като обезпечение, допълни Мерш. Въпреки това той добави, че политиците във Франкфурт ще се противопоставят на разширяване на програмата ELA, ако видят, че Централната банка на страната поема прекалено много рискове при нейното осъществяване.
Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна - членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.
Преди време ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки и това принуди гръцките банки от февруари насам да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA).
За отпускане на заеми по тази програма над определения лимит Гръцката централна банка трябва да информира Управителния съвет на ЕЦБ. Ако две трети от Управителния съвет на 25-членния състав на ЕЦБ отхвърлят подобно предложение, тогава програмата ELA ще бъде изтеглена от употреба и гръцките банки ще се окажат без спешна финансова помощ.
Според последна информация на 2-ри юни ЕЦБ повиши тавана на програмата ELA с 500 млн. евро до общо 80,7 млрд. евро.
