Творби на професори по изящни изкуства, художници с поредица национални и международни изложби зад гърба си, майстори на класическото и съвременното изкуство... Къде можем да видим тази изложба – в столицата или някоя от големите галерии в страната? Звучи логично, но мястото не е такова. Става дума за биенале, което се провежда в село Горна Малина и вече логично се нарича „Малинале“. Експозицията може да се види в Ритуалната зала на общината. Как подобно събитие се случва в толкова малка община, ни разказва художникът и организатор на изложбата Михаил Танев:
Много хубав въпрос – как се зароди идеята? Това е част от глобалната идея, че хората трябва да се събират, да общуват. Става дума за среща на гилдията, защото трябваше да разберем колко са творците, които работят на територията на общината. Така се роди идеята да ги издирим и да ги съберем. Единствената и най-логична форма за това е изложба. Първата експозиция беше преди две години. Тогава се събраха 22 автори, сега са повече – над 30 на територията на община Горна Малина.
Представете ни някои от авторите…
Трудно е да се изброят всички, но има няколко професори от академията, има утвърдени скулптори. Доста са творците, които живеят и работят в община Горна Малина, което е още по-радостно. Имаме и добри фотографи. Аз съм сигурен, че занапред ще дойдат и други автори, които ще искат да творят тук и да правим общи по-големи форуми, обединени от името „Малиналета“.
Някои от творците са открили и харесали селата около Горна Малина, без да имат нищо общо с тях. Причината – този край е като оазис на броени километри от големия град. Пример за това е пловдивчанинът проф. Вихрони Попнеделев, който решава да създаде артцентъра си в Долно Камарци. Там прекарва голяма част от времето си, реализирайки новите си идеи и учейки на живопис ромчета. Започвам да мисля какво да направя още от момента, в който се събудя, казва той. А събуждането в летните дни е дори в 5 ч. сутринта заедно със слънцето.
Други, като керамичката Невенка Луканова, която има реализирани над 20 монументални обекта в страната и поредица от изложби, са тръгнали именно от този регион. Родена в село Белопопци, учи в съседното Гайтанево, а след това и в Художествената академия – скулптура и керамика. След промените се занимава с мода и рисуване. Никога не може да прави едно и също и затова обича постоянно да експериментира. За нея всеки ден е нужно да има ново предизвикателство.
Става ли нещо ново, създава ли се нова тенденция, която извежда проявите на изкуството и извън традиционните му центрове в големите градове? Като че ли – да. Увеличава се броят на фестивалите, които се провеждат в малки селища, все повече са инициативите, които провокират артсъбития в необичайна среда и привличат вниманието. Част от тази нова карта на културния живот у нас вече е и „Малинале”, само на 30 километра от София, което може да се види до 26 юни.
