Никита Магалоф изпълнява 24 прелюдии, опус 28, на Шопен – запис от фестивала „Софийски музикални седмици“ на 25 май 1983 г.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Със сигурност някой от нашите слушатели ще си спомни за тази вечер, от която ни делят само 32 години. Големият пианист е изпълнил „Прощалната“ соната на Бетовен, 24 прелюдии на Шопен, „Гаспар на нощта“ на Равел, Четири етюда на Стравински. Никита Магалоф – това е първият пианист в Европа записал всички солови клавирни пиеси на Фредерик Шопен между 1974 и 1978 – издадени са от Филипс (преди това същото прави в Америка Александър Брайловски). През 2011 г. тези записи са преиздадени в един КД бокс. Шопен доминира в целия репертоар на Магалоф, което е и разбираемо тъй негов учител е Исидор Филип – самият той ученик на ученик на Шопен. Някои от критиците го упрекват, че в тези записи не влага чувственост (сред тях е Падаревски, който казва, че това не е истински Шопен), но пък за други това е плюс, тъй като така изпъква структурата и чистотата на музиката. Независимо какво смятат едните или другите това, което прави Магалоф е основополагащо в историята на Шопеновите звукозаписи. Никита Магалоф е роден на 8 или 21 февруари 1912 г. в Санкт Петербург. Умира на 26 декември 1992 г. във Веве, Швейцария. Семейството произхожда от грузински благороднически род – баща му е княз Дмитрий Магалашвили. През 1918 г. фамилията напуска Русия и за около четири години се установява първо във Финландия. Музикалните интереси на детето събужда семейният приятел Сергей Прокофиев. „Първите ми музикални вълнения са свързани със Скрябин и Прокофиев. Прокофиев посвети своята трета соната на моя чичо“. Първият му учител е Александър Силоти – ученик на Лист, братовчед и учител на Рахманинов. „Познавах Рахманинов и получих от него много съвети. Обожавах го като пианист“. През 1922 г. на път за Америка попада в Париж и остава там. Учи с Исидор Филип, шеф на пиано департамента в Парижката консерватория. Завършва консерваторията на 17 години. Сред приятелите му е Морис Равел, който още през 1929 г. по време на следването на Никита казва, че това е голям, наистина изключителен музикант. „Съветите на Морис много ми помогнаха. Показваше ми как да различавам мелодията от акомпанимента, или ми говореше за звучността. Още от много млад свирех Равел и Дебюси, въпреки че моят учител не уважаваше Дебюси“. „Запознах се със Стравински в Америка. През 1964 г. на един концерт с негови творби в Берлин той се изкачи на сцената подпрян на рамото ми, единствено, за да издирижира неговото „Капричо“, което аз свирих“ – си спомня Магалоф. Когато го питат как трябва да се свири музиката на Стравински той отговаря. „Такава каквато е: изкусна, осеяна с намигвания, цитати и свежи находки. Неговата епоха е на музикален и художествен космополитизъм, на интелектуална игра, която добре се чува в нея“. През 1949 г. той поема майсторските клрасове на Дину Липати в женевската консерватория, като продължава да преподава там до 1960 г. Първото му явяване в Щатите е през 1947 г., последвано от концерти в Япония, Южна Америка, Израел и из цяла Европа – включително Русия (СССР). Понякога поема майсторски класове или е в състава на жюрита на международни конкурси. Преподава в Таормина, в Академия Киджана в Сиена, в Сицилия. Между 1965 и 1988 Никита Магалоф е президент на жюрито на конкурса Клара Хаскил в рамките на фестивала Монтрьо-Веве, Швейцария. Участва и в журито на конкурса „Шопен“ и протестира срещу елиминирането на Иво Погорелич, и напуска жюрито заедно с Марта Аргерич. Негови учаници са Марта Аргерич, Валери Сигалевич, Мария Типо и органиста Лайнъл Рог. Женен е за дъщерята на цигуларя Йозеф Сигети, с когото изнасят много концерти преди втората световна война. Съвместните им изяви започват през 1930 г. Изнасят концерти и в Лондон – 1933, 1935. По време на втората световна война кариерата им е спряна. Започват отново да концертират след войната.
