Това, което е ясно за всеки от нас е, че проблемите там не са от вчера, не са от днес. Ако говорим за конкретния казус, никакъв ромски набег няма – ромите са си в махалата, има по-скоро български набег. Сега е ясно, че се търси някаква искра и тя е съзнателно търсена, тъй като резултатът ще бъде покачване на изборния резултат както за ДПС, така и за националистите и те взаимно се подклаждат, това е такава ситуация, която някой погрешно нарича "скачени съдове", това е точно обратното на скачените съдове, това е една положителна обратна връзка - едното се качва и качва и другото.
Но аз не мога да премълча и негативната роля на медиите. Освен политиците, чиято негативна роля е очевидна, управляващите държат в коалицията една ултранационалистическа формация, каквато е НФСБ, но когато става въпрос за подобни ситуации като в Гърмен, включително тази сутрин гледах, кой е поканен? Представител на някоя ромска организация – примерно Цветелин Кънчев или Илия Илиев и от другата страна – вместо да поканят някой умерен български политик или анализатор, от другата страна са поканени политически отрепки като Павел Чернев или Боян Расате, които никога не са печелили избори. За какво ги канят, чие мнение изразяват? Няма нормалният диалог между нормалната, умерена позиция, търси се сблъсък на крайности, докато все пак представителите на ромската общност изразяват мнение на някъде от порядъка на 700-800 хиляди български роми, докато представителите на крайните националисти представляват не повече от 100-ина хиляди души.
Според колегата му Андрей Райчев е опасно българите да се скарат с другите етноси, защото това ще разбие държавата:
Преките последствия не са нищо особено, г-н Павлов е съвършено прав. Това е шумотевица преди избори. И двете формации ще си вдигнат с 5-10% постижението. То нищо не е, но ние тук си играем с огъня. Много бели има в България, но има една беля, от която трябва да ни е страх – това е тази, от това може да ни е страх съвсем спокойно – да се скараме с циганите и турците, това може да развали България, истински да я развали, да я вкара в сценарий, който гледаме по съседство. Виждаме как този въпрос може да постави под съмнение самата държава. Сега за какво си го причиняваме? И аз съм съгласен – медиите трябва да водят политика тук, не да дават думата на тези, които ще забавляват най-много зрителите. Много скъпа е тази забава. Това е много скъпо удоволствие, защото бъркаме точно в тази рана, която може да ни погуби. И между другото, ще станем играчка на Великите сили. Държава, която си създава такъв вътрешен проблем, чисто просто други започват да й решават съдбата и според както дойде – може да й решат добре съдбата, но може и да решат да я затрият.
Юлий Павлов коментира и промените в Конституцията. По думите му, ако ГЕРБ наистина искат изменение на основния закон, подходът им щеше да бъде друг:
Ако ГЕРБ и Реформаторският блок искаха наистина промени в Конституцията, нямаше да вкарват така хазартно едно предложение и да събират подписи, защото е ясно, че 160 гласа не могат да бъдат събрани по този начин, по който те са тръгнали. Ако те реално искаха промени, те щяха първо да подготвят нещата, да водят разговори, да се съобразят с елементарната аритметика, а тя е следната – ГЕРБ има 84 депутати, Реформаторският блок – 23, БДЦ - малко не е хигиенично да ги привличаш тях, но те ги привличат, и един-двама независими. Това дава около 120 депутати. Значи липсват ти 40. Къде ги търсиш тях? Нормалното е от ДПС. Още повече че ДПС поставиха условието, че няма да подкрепят промени заедно с ултранационалистите от Патриотичния фронт. Значи, да се отърват управляващите от ПФ, за което ги натискат и от ЕС. Ослушват се. ГЕРБ бяха готови да се отърват от това, парадоксът е, че точно РБ, той настоя ПФ да участва и продължава да настоява.
Андрей Райчев смята, че така управляващите се подготвят за ново коалиране през следващия политически цикъл:
Аз първо не вярвам, че промяната в Конституцията кой знае как ще облекчи реформата. Въпросът е персонален. Аз персонално вярвам в случая на министъра на правосъдието. Той е един честен човек, който се опитва да направи нещо. Тази суета около Конституцията ми се вижда елемент от много по-обща маневра, която, струва ми се, предприема ГЕРБ. За да разберем смисъла на маневрата, трябва да се върнем назад към това защо възникна това правителство. До неговото съставяне се стигна, защото от ДПС решиха да развалят коалицията с червените. Едновременно решиха да си оправят отношенията с американците, цената на което беше въпросният "Южен поток". Получиха за това нещо, към което се стремят от много дълго време, а именно оправянето на отношенията с Турция. Това означава, че за ГЕРБ по принцип е отворен семафорът, политчески е отворен към нов вид коалиционно управление на страната. ГЕРБ, струва ми се, се подготвя за принципно нов политически цикъл, трудно ми е да кажа след тези избори или след 2016 година.
