Фундаментът на българското училище и на знанието е учителят. Учителят е длъжен да пренесе светлината на словото и мисълта във времена като днешните и няма да има никакво оправдание за него, ако не успее да го стори. Думите са на Цеца Петрова - учител по български език и литература в 119 СОУ в София.
Според нея да си учител е благослов:
Добре е в този ден да си дадем сметка, че не само учителите, всички ние сме благословени. Още когато преди 10 века езикът ни е бил осветен да пренася божието слово, нашата общност е била благословена. Тъкмо това ме кара да вярвам, че каквото и да ни се случва, то е за добро.
Цеца Петрова, обаче е на мнение, че днес са подкопани моралните устои на българско училище. Тя смята, че ако всички заедно не въстанем срещу това, горго ни.
Трябва да се говори. Повече от всичко вярвам, че има хора, които все още имат доблест и умение да назовават нещата точно и да помогнат в това училището да остане светлина, а не място, в което търгуват мерзавци, казва още учителката.
Според нея места като училището и църквата са места с вътрешна сила: Там, който и да влезе излиза не винаги победител, защото това са места, които създават победата.
В звуковия файл можете да чуете целия разговор с Цеца Петрова, както и разказите за Галина Маратилова – начален учител в Хасково и Светла Димитрова – учител по история в училище във Враца.