Стрес тестовете, налагани от европейските институции, за превантивен контрол на банките, той коментира така:
Стрес тестовете се извършват в две посоки – върху капитала и ликвидността. В първия сценарий се търси отговор на въпроса - колко устойчив е капиталът, а във втория – за ликвидната позиция на банката. Те обхващат и кредитен риск, пазарен риск, ликвиден риск, степен на шок. Европейската централна банка и Европейската комисия се опитват да действат превантивно, за да не се търсят впоследствие решения, ако нещо се случи в дадена европейска банка. Това е смисълът на стрес тестовете.
Ако банките, опериращи на българския пазар, не правят тези тестове, могат да последват съдбата на КТБ, категоричен беше Трончев:
Не трябва българските отговорни институции да протакат стрес тестовете на банките, опериращи на нашия пазар. Не само кризата в КТБ е причината за тестовете, а общото състояние на банковата система. БНБ трябва да свали „розовите си очила“ и Банковият надзор да действа твърдо. А и банките сами трябва да правят стрес тестовете и да отговорят на съответните изисквания, защото иначе нищо добро не ги чака и примерът е КТБ.
