В предаването ще опитаме да се доближим към истината за разкола в българската православна църква, като ще стане дума и ролята на политическите партии, и за събитията в Санданска и Неврокопска духовни околии, както и за това как дядо Пимен реши да обяви втори Синод на Българската православна църква. Поводът е една необичайна книга - от тези, които се раждат по веднъж на столетие: новоизлезлият двутомник „Църква” на отец Ангел Столинчев. Всъщност има една друга, с която тази книга си прилича, и тя е „Видрица” на Минчо Кънчев, който също е свещеник и я е писал преди повече от век.
Двутомникът на отец Ангел обхваща около 60 години от живота на духовната околия в Пирински край, включително и истината за църковния разкол. В нея има дневници, спомени, документи, кореспонденция, проучвания - църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски. Те са събрани в том първи от 880 страници и в том втори - от 1016 страници. Съставител, редактор, автор на предговора, на именния показалец и обяснителните бележки е издателят Христо Георгиев.
Впечатляваща е наистина енциклопедичността, задълбочеността и широкият обхват на този летопис. Броят на включените материали в двата тома е 1062. Трябва да се има предвид, че издателят е използвал само част от огромния архив на отец Ангел, който се състои от няколко десетки хиляди страници. Авторът разкрива доста потайности около построяването на храма „Света Петка” и злокобната роля, която играят няколко видни личности от политиката и културата в нейния живот и в съдбата на храма. Няма църковен храм в духовната околия, която този свещеник да не е посетил. Над 150 църкви в цяла Неврокопска епархия, той е описал с удивителна педантичност до най-малкия детайл - като се почне от предисторията им и самото им изграждане. Не изпуска нищо летописецът в расо - стенописите, иконите, иконостасите, дърворезбите, подовете, прозорците, таваните, църковните кубета, носещите колони, женските отделения, покривите, имената, а ако са оцелели, и кратки биографии на ктитори, строители, художници на стенописи, иконописци, резбари, майстори на камбани, дърводелци. Разбира се, че се спира изчерпателно и на олтарите, троновете, полилеите, свещниците, богослужебните книги и други. Стотици са параклисите и оброчищата, в които ни води, дори легендите и поверията за тях. Само описаните детски игри и състезания с уредите им и многобройните им правила, на които са си играли предците ни като деца, са 167. Клетвите са 85, кълнели са нашите мили дядовци и баби, та пушек се е вдигало, но какво друго им е оставало в ония тежки времена? Събрани са и обидните думи в речника на санданчани, те са 343, благословиите и пожеланията 
- 94, пословиците са 60, характерните диалектни думи - 104, народните поверия - 86, обичаи при венчавка и обичаи при мъртвите - 27, названията на местностите около Сандански - 118, стотици са имената от именната система на града, които е проучил и записал най-старателно. През 1960 г. е описал в пълни подробности и 46 популярни църковни традиции, така както ги отбелязват тукашните хора.
И още нещо за по-широкия кръг читатели - летописецът разказва за десетките срещи с пророчицата Ванга. Той урежда срещата й с патриарх Максим в Роженския манастир през лятото на 1984 г. и лаконично я описва. Запазената от него снимка в албумите му е достатъчно красноречива за съществуващото взаимно уважение между патриарха и пророчицата. Отец Ангел и Ванга са приятели още от далечната 1942 г. и тя го търси често за съвет при вземането на трудни решения за църквата „Света Петка” в Рупите. Има и страници за Преподобна Стойна и защо замисленият манастир е започнат и останал недостроен.
В предаването ще участват Христо Георгиев, съставител на двутомника, писателите Никола Радев и Валентин Караманчев.
Доц. д-р Христо Темелски е директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Роден е на 20 юли 1948 г. в Севлиево. Завършва гимназия в родния си град, а след това - история в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Още като студент се ориентира към църковното ни минало. През 1982 година защитава докторат за Великотърновските манастири през Възраждането. През 1989 г. се хабилитира. През 1985-1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. От 1986 година е и.д. директор, а от 1995 година е директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия.
Автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.
Монографии „Великотърновските манастири в националноосвободителната борба (Исторически очерци)”, София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 1992, „Екзарх Йосиф I”. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски”, 1995. „Самоков през Възраждането”, София: Издателство „Фондация Елена и Иван Дуйчеви”, 2000, „Храмът св. Николай Нови Софийски”, София, 2000. „Из църковното ни минало” - том 1. София: Издателство „Синева”, 2001. „Батошевски девически манастир „Въведение Пресвятия Богородици”, София, 2002. „Църква и църковен живот в Македония“. Македонски научен институт, 2003 (в съавторство с Петър Петров) „Соколският манастир „Св. Успение Богородично“ край Габрово“. Велико Търново: Издателство „Фабер“, 2004, „Българската светиня на Златния рог“. София: Фондация „Български православен храм „Св. Стефан“ в Цариград“, 2005, „Българската светиня на Златния рог“, трето преработено и допълнено издание, София, 2010. „Поздрав от Севлиево“. Издателство „Синева“, 2006,. „Екзарх Йосиф I“, София: Кама, 2006, „Батошевски мъжки манастир „Успение Пресвятие Богородици“, София, 2006. „Първата четвърт. Из спомените ми“. Издателство „Ариадна 93“, 2008, „Из църковното ни минало“ – том 2. София: Издателство „Синева“, 2009, „Разбоишки манастир“. Издателство „Българи“, 2009, 80 с (в съавторство с Николай Илиев) „Българи светци“. Издателство „Тангра ТанНакРа“, 2010, 272 с. (в съавторство с Пламен Павлов).
Христо Георгиев е роден през 1951 г. в град Кресна и през първите си седем години живее в с. Горна Брезница.
Завършва средното си образование в гимназия „Яне Сандански” в град Сандански и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”.
Работил е като учител в с. Джигурово, в МК „Кремиковци” и Окръжния съвет за култура в Благоевград. От 1980 до 1991 год. е редактор и журналист в Културния отдел на в. „Народна армия”, а след това е главен редактор на няколко централни периодични издания - вестниците „България”, „Лабиринт” и сп. „ХРБ Свят”.
От 1994 до 2000 година работи в Съюза на българските писатели - председател на Творческия фонд на ЦБП, главен редактор на издателство „Български писател” и управител на съюзната фирма за книгоиздаване и разпространение „Парнас – 96”.
През 2000-та година създава Издателска къща „Синева” с чиято дейност си убива времето и до днес.
Автор е на няколко стихотворни и белетристични книжлета между които „Вест за раждане”, „Един ден, една нощ”, „Пастирът на пчелите” и други.
От десетина години си живурка в къщата, вдигната от майка му Радка и баща му Георги в някогашното селце Смилово. В нея се пръкна хобито му да чете и понаписва от време на време исторически изследвания върху новата история на България.
