Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази неделя в рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с професор Павел Герджиков припомнихме баритона Сабин Марков (роден на 28 април 1935) – един от водещите солисти на Софийската опера от края на 60-те до началото на 90-те години на ХХ век. Великолепен артист и уважаван педагог, той е обичан от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и обожаван от учениците си. Отива си внезапно – едва 58-годишен, през септември 1993. „Сабин Марков е певец с чудесен, кадифен глас, глас с много нюанси, ясна дикция, актьор с осанка и присъствие. Когато пишех партията на Иван Шишман, виждах го като най-удачен за тази роля, бях с най-хубави надежди, които напълно се оправдаха при неговото участие...” – разказва преди време композиторът Парашкев Хаджиев. За Павел Герджиков Сабин Марков е незабравим колега и приятел: „Още в самото начало Сабин ми направи много силно впечатление с необикновено красивия си тембър. Много красив глас! Един от най-красивите баритони, които съм чувал. Не случайно Никола Николов – големият наш тенор, сравняваше тембъра му с този на Събчо Събев, а на Николов може да се вярва. Сабин беше с много широк жанров диапазон в репертоара си. Пееше с еднаква лекота и с еднакъв успех прочути роли от вердиевия репертоар – Риголето, Жермон, Набуко, маркиз Поза. Беше въобще силен в италианския репертоар – пееше Тонио в „Палячи“, но това не му пречеше да бъде силен и в руския репертоар – Княз Игор беше една еталонна роля, пееше Елецки, Онегин. Пял е и в „Саламбо“, и в опери на Парашкев Хаджиев и по същия начин с успех пееше в опера на Вагнер – „Танхойзер“. Той беше кротък човек, не екзалтиран, спокоен, усмихнат. Аз не съм го чул никога да избухне, да викне, да каже лоша дума за колега. Винаги се усмихваше с една добра усмивка, отдръпваше се, не беше пробивен... Един добър човек...“.
