Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За първи път на български език можем да прочетем едно от най-прочутите произведения на китайската литература „Сън в алени покои” в превод на Петко Хинов. Засега първата част. Останалите три ще бъдат съпроводени от още една - с коментари и тълкования на тази „книга-гигант”. Романът на Цао Сюецин е имал първоначално заглавие „Записки за Камъка” и се е разпространявал в ръкописи. През 1784 за първи път в препис се появява сегашното заглавие, което идва от името на „дванайсет вълшебни мелодии, наречени „Сън в алени покои”. По думите на преводача този роман е „станал и останал книгата-обобщение, книгата-огледало на китайското общество и култура не само през XVIII век, когато тя е написана, но и досега”. В своя текст накрая на първия том той говори не само за значението на „Сън в алени покои”, но и за езика, на който е написан романа. За него има издаден специален речник, а в литературознанието съществува отделен дял, който се занимава с тази книга - аленознание. Как се обхващат над седемстотин герои в романа, сто от които - водещи, както и множеството сюжетни линии, които се преплитат... Предизвикателство за превода са и множеството стихове в книгата. Самата тя всъщност е предизвикателство не само за преводача, но и за читателите:
На светските неща за да постигнеш дълбините, е нужна ученост всестранна; в човешките дела да вникнеш и проникнеш, ти трябва мъдростта книжовна.
