В Твърдица Гергьовден е бил почитан в миналото главно като ден на овчаря.
В доброто старо време в Твърдица е имало много хора и много животни. Твърдичанката Мария Влаева разказва, че тогава в голямото село, стара българска твърдина, имало десет хиляди овце, две хиляди крави, коне и кози, които овчарите водили на паша на стада.
В Твърдица, навремето, почитаха овчарите. Дядо пасеше чуждите животни, но имаше и свои. Ние ходехме на църква, въпреки че църквата беше потисната. В Твърдица нямаше такъв терор, какъвто имаше в Коньово, например.
Гергьовден бил голям празник за цялото село. Мария помни огромните и пищни хора.
Първо се свири с гайда. Хора се въртят на два мегдана - на горния и на долния. Играят хората, всички се включват, с най-новите си дрехи облечени. В циганската махала беше веселото тогава, но онова автентично празнуване в моето детство - наистина се събуждаш и знаеш, че е празник. Събуждаш се и на душата ти е празник, излизаш навън и на очите ти е празник.
