През социализма имахме няколко вида стоки, дефицитни, но пък като купите сирене, знаете, че това е сирене. Сега имате 30 вида сирене и не знаете дали някое от тях е изобщо истинско. Тогава нямахме избора, който имаме в момента. Хората много бързо забравиха опашките, забравиха всичко онова, което преживявахме, за да се снабдим с една или друга дефицитна стока. Започнаха да отпадат други неща – консервирането на храни, правенето на туршии, всякакви неща, които вече може да си ги купите. Успоредно с това започнаха да се променят цели елементи от нашата култура. Навлизането на бързата храна. Вече има цяло поколение деца, които са сандвичомани.
Доц. Благоева изследва процесите, които трансформират обществото ни от потребителско в консуматорско.
Според антрополозите младите хора, познаващи културата на мола, смятат, че имат правото да консумират, че то им се полага по дефиниция и това се отразява и върху тяхното поведение. Този лъскав свят на консумацията и социално общуване обаче има и друга страна:
Молът, за работещите тамq е много неприятно място. Всеки един момент те искат да излязат навън, на въздух. Оплакват се, че постоянно са на изкуствена светлина. Изключително неприятно за мен беше да разбера, че служителите в мола нямат право изобщо да паркират там и са принудени на всеки четири часа да си изкарват колите и да ги връщат обратно, за да не плащат за паркинг.
Консуматорската култура изгражда съвършени образи и накрая акцентира върху собствените ни телесни несъвършенства, а това провокира и болестите на новата култура:
Анорексията, булимията ги няма в традиционния период, защото тук вече се налагат едни псевдоценности. Жената трябва да е слаба. Ако, не дай си Боже, е дебела, тя вече по дефиниция е нещастна.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.