Проблемът е комплексен, в никакъв случай не игнорирам квотите, но той съвпадна с руското ембарго, съвпадна с една предходна лоша година за земеделието, наводнения и т.н., и хората не можаха да си доставят необходимите фуражи, Започна един 12-месечен спад на цените и това малко или много комплексно предизвика сътресение в този сектор.
Димитров обаче призна, че отпадането на квотите ще предизвика известни проблеми за млекопроизводителите:
От една страна действително за държави, които не са съвсем подготвени, примери за каквото сме и ние, защото трябва да отчетем реалностите такива, каквито са, ще има един период, но той във всеки случай няма да е в близките един-два месеца, той ще е по-скоро в продължение на една година, когато ние наистина е имаме една сериозна конкуренция отвън , най-вече на млечна суровина, но пък всъщност отпадането на квотите дава възможност на всеки производител, да произвежда толкова колкото може, колкото му е изгодно, толкова колкото може да продаде. Все пак квотите са една не съвсем пазарна мярка. Да ви кажа и досега, последните 5-6 години ако вземете информацията, ние никога не сме изпълнявали на 100% млечната си квота, така че и предходните години млечна суровина е идвала от други държави членки на ЕС. Тук а въпросът по-скоро е тази суровина, идвайки в България, тя идва ли по най-легалния начин, съпоставимо ли е качеството, дали са платени всичките мита, данъци и т.н. и слава Богу, с Министерството на финансите, а Агенция „Митници“, НАП работим много сериозно в това отношение не само за млякото, и за месото , и за други, така щото всяка суровина, която стъпва на българския пазар, да бъде конкурентна с нашите, т. е. да е равнопоставена.
Заместник-министърът на земеделието обаче каза, че страната ни е предприела действия да помогне на жвиотновъдите и е поискала и средства от ЕС:
Още в края на миналата година, началото на тази започнахме редица действия в няколко направления, така че българския производител да бъде сигурен на собствения си пазар. Най-малкото това. Предприехме редица законодателни промени, които да дават известно предимство, разбира се в рамките на добрите пазарни отношения, на българския производител на нашия пазар. Сега, имаше Консултативен съвет, там се взе решение за финансово подпомагане, отделно започнахме действия, активни, по отношение на външни пазари. Започнахме най-напред със съседна Турция, другата седмица пристигат, поканихме и колеги от Китай, за да тестваме нови възможности в бизнеса с млечни продукти, така че комплексно се работи.
България беше първата държава в ЕС, още януари месец на първото за годината заседание на Съвета на министрите, министър Танева първа от всички държави членки поиска във връзка с отпадането на млечните квоти някакъв финансов ресурс. Първоначално това нещо не беше подкрепено, но вече към настоящия момент близо 10 държави в една или друга степен подкрепят това наше искане. Дори се стигна дотам, че ние и Румъния, двете държави, вече писмено го внесохме в предходния Съвет на министрите. И не само това, няколко искания имаме за подпомагане на млекопроизводителите. Надява, се на положително решение. Вероятно едно решение може да се очаква следващите няколко месеца и тъй като трудно е да чакаме, именно на този Консултативен съвет взехме решение за финансово подпомагаме със собствени средства.
Цветан Димитров коментира и споразумението за свободна търговия между ЕС и САЩ. Според него страховете за животновъдството във връзка с него са надценени:
Според мен малко са надценени, тъй като България като земеделски производител има редица специфики, които ни дават малко по-друг облик на обикновена земеделска държава. Имаме производство да кажем, на агнешко месо , с традиционни схеми на отглеждане, традиционният вкус, нещо, което, каквото и споразумение да има, колкото и да е свободна търговията, няма кой да го произведе. Просто природа, дадености, породи животни, ако щете, традиции на отглеждане и редица други неща, които ни дават възможност да имаме някакви предимства я тази битка, търговска.
