Имаме пълната подкрепа на Швеция за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Това заяви в интервю за Радио България вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева след срещите си с шведския министър на правосъдието и миграцията Морган Йохансон и шведския външен министър Маргот Валстрьом.
Мисля, че страните, които в момента имат по-предпазливо отношение са сведени до три, но те са много важни, отбеляза Меглена Кунева. – И една от тях да е против, тази българска мисия няма да бъде успешна. Така е било по време на всичките ни проговори преди присъединяването ни към ЕС. Сега е по-трудно, защото ситуацията в Европа е променена, има повече скептицизъм, има повече несъгласие с една или друга политика на разширяване, а това е разширяване на Шенген. Нашата историческа съдба е да минем по този път. Няма да е лесно, но се надявам, че с много усилия и разум от всички страни това може да се случи.
Швеция се е ангажирала и да окаже подкрепа за България пред останалите северни страни преди Европейския съвет през юни, когато е възможно въпросът да бъде обсъждан. Какво още предстои преди заседанието на Европейския съвет?
Мисля, че Германия е много важна страна, подчерта Меглена Кунева. – Очаквам всички български министри, президентът, председателят на НС, премиерът да сложат своята тежест зад тази толкова важна национална цел . Сигурността е абсолютен приоритет за България и за Европа, трябва ясно да го обясним. Аз направих серия от посещения, включително и в Германия, където се срещнах с министъра на вътрешните работи, имах срещи и в Бундестага, но ангажирането на най-високо ниво има огромно значение.
Сред темите на проведените разговори по време на посещението на вицепремиера в Стокхолм е била съдебната система.
Швеция е с много по-малко закони и с много по-малко органи, които се занимават в борбата с корупцията, но там имат изключително висока обществена нетърпимост, продължи Меглена Кунева. – Освен това са дали изцяло оръжието в ръцете на гражданите. Не знам как ще бъде възприето това у нас, ние имаме известни колебания, по въпроса за анонимните сигнали, но в Швеция това е гарантирано пред Конституцията – правото на анонимен сигнал. Включително и когато този анонимен сигнал е даден на журналисти, те имат пълното право да не разкрият източника си, и на този анонимен сигнал да му бъде обърнато сериозно внимание. Това, което ние се надяваме да бъде направено през администрация, през превенция, през инспектори – в Швеция всеки гражданин може да бъде такъв инспектор да сигнализира и да има резултат. Какъв път ще избере България, предстои да обмислим и да предложим. Сроковете са много кратки. Ние искаме до края на месеца да предложим закона, който ще мине на публично обсъждане и да решим какво ще се прави с анонимните сигнали. Аз смятам, че не можем да разширяваме администрацията до безкрайност. Затова възможността да се разглеждат анонимните сигнали и да им се дава ход е една добра алтернатива, добра възможност да се направи една мащабна операция за нулева толерантност към корупцията. В последна сметка, ако някой иска да получи нещо незаконно, трябва да знае, че може да се получи анонимен сигнал срещу него и това има превантивна роля. Ще видим как да се предпазим от злоупотреби с подобно право. Сигурна съм, че ще намерим баланса.
