Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Магията на тениса е в топката. Това е обикновената магия на всички спортове с топка. Тя е интересна, магнетична за децата и ги привлича – това е простото и логично обяснение, което дава Юлия Берберян за чудото, което пълни тенискортовете с деца и добавя, че тенисът не е само индивидуален спорт. Всички съвременни начини на преподаване на каквото и да било – езици, математика, всичко се прави в групи. Доказано е, че така децата учат най-добре. Учат и остават приобщени към това, на което искаме да ги научим, казва тя и посочва, че индивидуалните успехи на спортисти като Григор Димитров, и на дъщерите й преди време, имат своето огромно значение като пример. Най-важен за Берберян, обаче остава личният пример на родителите и това да успеем да възпитаме у децата жаждата, нуждата от спорт – да заведем децата в парка, да поритат, да похвърляме топка, да играем федербал, да карат кънки, да направим едно кросче. Родителите са тези, които могат да запалят децата за всяко нещо, не само за спорта. По мнение на именитата треньорка да спираме децата от занимания със спорт, само защото единици стават шампиони е наследство от времето, когато важни бяха само златните медали и нищо друго. Контрапримерът – в САЩ, а напоследък и в развитите европейските страни, спортът е държавна политика. До такава степен, че държавни и частни университети дават стипендии не само на медалисти, а на спортисти с развити умения, за да завършат образованието си в най-различни дисциплини, и в различни от спорта професии. Такава е логиката там. Ние имаме министерство на спорта. В много цивилизовани държави спорта не съществува в отделно министерство. Той е част от министерството на културата, или на образованието. В Швейцария е към Министерство на отбраната. Ако една цивилизована държава като Швейцария е решила, че спорта е неразривно свързан с националната сигурност, може би наистина спорта на децата е предпоставка за националната сигурност на държавата, продължава тя и прави проста аритметика – у нас има министерство на спорта, но не и добре развит масов спорт. Какво не правим ли? Ами не си вършим работата... говори се за много програми, за масовия спорт, но на практика не го виждаме. Няма нищо безплатно, някой трябва да плати и това са родителите – с пари, време, усилия, така отговаря една успяла майка и треньор, на въпроса ми кога и къде започва личната отговорност, когато държавна отсъства. А тя, знае отлично това, защото нито на нея е било лесно във времето на голямата лъжа за „безплатния“ спорт, нито днес на семействата, които водят при нея децата си с цената на лишения и силата на амбицията. Важно е да съхраним културата към спорта и здравето на нацията, щастливите и добре развити деца, казва Юлия Берберян и дава още много примери за това как да възпитаме в децата жажда за здраве и личен успех.
