Главният прокурор Сотир Цацаров не иска извънредните правомощия за държавното обвинение, каквото парламентът гласува с промените в Гражданския процесуален кодекс / ГПК/. Според адвокат Михаил Екимджиев самият факт, че едно сериозно парламентарно мнозинство реши да инициира такива поправки в ГПК говори,че е налице трайна воля за бламиране на реформата в съдебната система.
Именно независимостта и безпристрастността на съда са несъвместими с повишаване на правомощията на прокуратурата, особено, когато става дума за граждански и търговски правоотношения. До 1997-а година такива правомощия съществуваха. Резултатът беше поне едно осъдетелно решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България. Какво от това, че главният прокурор е казал, че не иска тази власт. За мен е много интересно как точно тези депутати разпалено обясняваха колко е важно тези правомощия да бъдат дадени на прокуратурата, сега какво ще направят. За мен беше по-важно, че в една парламентарна република, точно парламентарното мнозинство реши,че правомощията на прокуратурата трябва да бъдат увеличени. И то точно на тази прокуратура, която институция е доказала своята несъстоятелност и склонността да не работи в обществен интерес, а да обсъжда частни и корпоративни интереси. Та тя трябваше да се сдобие с власт да атакува граждански и търговски сделки. От гледна точка на предвидимост на правната норма, това е все едно да се даде атомна бомба на терористи.
Димитър Гочев, заместник председател на Съюза на юристите, каза в предаването "Нещо повече", че мястото на прокуратурата е конституционно определено. Затова идеята, която беше лансирана, малко ме стресна, защото това е анахронизъм. Щеше да бъде една конституционна грешка, ако беше направено. Приятно бях изненадан от последната позиция на Цацаров, че не се съгласява с даването на такива правомощия, която е съвсем правилна.
