Цветана Бандаловска (на преден план) в „Дон Карлос“ в Софийската опера и балет.
Снимка: личен архив
Знаете ли къде се намира Сиктивкар? – В Коми, Русия. Като пристигнете в Москва, продължавате още само 1 515 км. Какъв е климатът в Коми? – В сила е поговорката, макар създадена от друга северна народност на Русия – хантите, които казват: „Юни още не е лято, юли вече не е лято”. Коми не е просто автономна република. Това е друг начин на общуване в Далечния Север, който месеци наред потъва в сумрак, има бели нощи, северни сияния… Там и думите са на езика коми. Със сигурност Сиктивкар означава нещо на този език, но какво ли? За мистиката на тайгата ще ни разкаже Цветана Бандаловска. Да, същата оперна дива, която от 2001 година е солистка в Софийската опера. Цветана е родена в Сиктивкар. Знае разликата между „деревня” и село, макар двете думи на български най-често се превеждат еднакво: селото е село, какво друго?! В Коми, като каже човек „боровинка”, със сигурност ще го питат: „А коя точно?” В тайгата видовете боровинки са повече от нашите! Дори не подозирате какъв цвят боровинка съществува. Цветана ще ни разкрие и други тайни на тайгата и на хората в Коми. Със сигурност общуването с тях обогатява нейните сетива, помага й в работата над роли и характери. Тя се е превъплъщавала в Мими от „Бохеми”, Лиу в „Турандот”, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай”, Памина във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Елза в „Лоенгрин”, Дона Елвира в „Дон Жуан”, Маргарита от „Фауст”… Цветана Бандаловска е първата българска оперна певица, представила у нас през 2009 година ролята на Саломе от едноименната опера на Рихард Щраус. Да си артист солист означава да си готов за предизвикателствата на международните фестивали: в Унгария, Турция, Швейцария, Русия, Италия… Цветана Бандаловска е пяла в „Девета симфония“ от Лудвиг Ван Бетовен в „Забранения град” на Пекин, Китай с „Оркестъра на нациите” под диригентството на Юстус Франц, през 2004 година. Има сценични изяви във Франция, Испания, Тайван, Тунис и други. На сцената на Софийската опера и балет, предизвика възторга на публиката с партиите на Фрая и Зиглинде в оперите на Рихард Вагнер „Рейнско злато” и „Валкюра”, първа и втора част от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”. Как разтоварва напрежението? Къде обича да ходи в малкото свободно време? Как празнува своя имен ден? Малко преди Цветница имаме удоволствието да споделим посоките на Цветана Бандаловска, специален гост в предаването: „А сега накъде?”:
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
А сега се вгледайте в снимката с необикновеното знаме. То изобразява картата на България в… шевици. Дали сте се питали какво търпение е нужно за направата на тая хубост по везаните ризи, сукмани, кърпи, забрадки… Ако майсторката не е опитна, трудно ще се справи със Сокаения бод. За да се оформи двустранно един единствен същински везан бод от него, през платното майсторката на везмо трябва да прокара иглата с конеца цели 14 пъти! А колко ли са видовете българска бродерия въобще? Ето например, на снимката са показани основните 140 вида шевици от България, но не са всички. Ето още факти: за да се избродира това невероятно знаме с шевици, майсторките са работили почти денонощно в продължение на една година и една седмица! И не са везали само българки, но и японски жени! Правили са го далеч от България, в Страната на Изгряващото слънце. Явно, доста изгреви са посрещнали, надвесени над гергефа! Самата Ирен Ямами подчертава, че не само майсторките, но и техните семейства проявяват огромно разбиране и търпение по време на този дълъг и сложен процес – везането на знаме. Признателна е на съпруга си, Коозабуро Ямами, а също и дъщерите Нина и Вера – Емили. Само когато в къщи те обгръщат спокойствие и любов, добрият резултат е налице! Накрая, общият брой на избродираните бодове се оказва 172 661. В бродерията са вложени 140 цвята! Изразходвани са 202 чилета! Малцина са любителите на бродерия, на които им се е налагало да използват кръстат бод, полегат, отделно полегат бод с водене на конец, контурен бод или сходния само по име, но различен Самоковски контурен бод. Ами бодът, наречен „Ситнийо жебчеш”?!… От Ирен Ямами ще чуете и други любопитни детайли: с какво е обточено знамето, какво още се съдържа в неговата символика. Защо се наложило знамето най-напред да бъде експонирано върху… телевизор? Ирен Ямами е сенсей, тоест е Учител. В Япония сенсей има изключителен авторитет. Тук трябва да добавим, че Ирен Ямами е също член и на Американската, и на Английската гилдии за бродерия. За да бъде направено това изумително знаме, неоценима е била помощта на Катя Попова и на Дора Сомова (братовчедка на Ирен). Много всеотдайно са работили японките Акико Ито, Каори Фуджиока, Харуми Ишивата. В ювелирните детайли за обрамчване на знамето сърцато са помагали Ани Йовева, Галя Стойчева и Маргарита Бонева. Ирен Ямами специално пристигна от Япония за Международното туристическо изложение „Културен туризъм”, Велико Търново. Знамето е предназначено за Национално Сдружение Работилница Седянка. Членове на Работилницата са сръчни майстори на различни видове традиционно ръкоделие. Някога българките сами създавали облеклото, кърпите, покривките за дома, стилната украса по тях. Сега техните потомци, (защото има и мъже) са избрали като своя мисия да съхранят живи занаятите, да ги опазят, да пренесат във времето тази красота и памет.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Странно се редуват празниците през пролетта на 2015 година. Тук сме в очакване на Лазаровден и Цветница, но 3 април 2015 г. за католическия свят е Разпети петък, четвърти – Велика Събота, а 5-и април е Великден. Когато хората в Централна и Западна Европа ще са във Великденска ваканция, Българските културни институти там ще са отворени. Защо да не погледнем на „плаващия календар” като нова възможност?! Нали тъкмо през свободното си време хората обичат да ходят на различни интересни прояви! Ще работи и Българският културен институт в Братислава. Ваня Радева, директор на Института, дава интересни примери как дори астрономическият месец може да не съвпадне с този, за културни изяви. И от това да спечелят всички, най-вече публиката! Чуйте подробностите в предаването „А сега накъде?”.