Блестящо полиран нискокаратов диамант- така характеризираха спектаклите на Будапещенския оперетен театър в Израел. „Баядерка“ не е сред най-успешните оперети на Имре Калман. Но постановката на режисьора Миклош Габор Керени приличаше на чаша, преливаща с шампанско. Самият сюжет за любовта между певица и индийски раджа освен проблема за сблъсък на цивилизации, предполага индийски танци; кан-кан, защото действието се развива в Париж; друг цвят внася изпълнението на шими - моден по времето на написването на оперетата. Изпълненията на танците и от повечето солисти, и от кордебалета бяха блестящи. При постановката са помагали хореографи от петербурския балет, както и унгарския Ино Лучаи. Особено впечатление, за любителите на класическия балет, направи танца на шарената птица, който съперничеше на адажиото на синята птица от „Спящата красавица“ на Чайковски.
Сцената преливаше от феерията и екзотиката благодарение на сценографа Ержи Тури. Самият сюжет си е точно оперетен: на певицата са обяснили дискретно, че ако се ожени за влюбения в нея дипломат – раджата, той губи мястото си в най-висшата каста на Индия. След бурна нощ с него, по време на сватбена церемония в полу-индийски, полу- френски стил, тя драматично се отказва и подава булото си на индийска принцеса, която е „достойна“ за ръката на раджата. Режисьорът, не без ирония, е забелязал, че това е типичен сюжет за жълтата преса. Затова едни от най-важните му „допълнителни, съчинени от него герои“ бяха журналистите, които ту на тълпи обграждаха директора на театъра, в който пее Одет- героинята на „Баядерка“, ту папараци се промъкваха едва ли не в спалнята на раджата, когато му гостува певицата , а когато тя отказва брака, в салона, сред публиката се втурват „весникарчета“ да раздават „извънреден брой“ на измислен вестник, в който явно се описва състоялия се на сцената „сканадал“. Ролите на журналистите изпълняваха артисти от хора, а на фоторепортерите - от балета на трупата. Режисьорът дотолкова точно бе успял да намери типичните пози и начин на държание на вестникарите, че публиката на предпремиерата, сред която преобладаваха журналисти и критици, се смееше до сълзи и ръкопляскаше. Разбира се оперетата завършва щастливо - накрая раджата сам е захвърлил благародничеството си и се оженва за своята любима.
Макар и не в първа младост , повечето от артистите бяха блестящи. Двете субретки: в ролите Моника Фиши и Марика Освалд, не просто имаха добри гласове, но смайваха с пластичността си, когато танцуваха пред кордабалета и дори превъзхождаха балерините. Единствената, която не успя да се справи с танците,бе Ерика Миклош в ролята на Одет. Компенсира го с прекрасен глас. А най-гъвкав и пластичен като каучук бе синът на режисьора на спектакъла Миклош Габор Керени – Керо, който показваше елементи от акробатика и въздушен баланс, като при това пееше прекрасно!
