Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Комбинацията „класика и джаз” или „класика с някакъв друг жанр” е трудна за преглъщане за по-консервативните меломани. От тази гледна точка, „залитането” към по-лекия жанр се приема като страничен ефект на популярността. От друга страна обаче, джазът придобива различно очарование в изпълнение на класически музикант и обратното (в случая с Кийт Джарет) – класиката става по-гъвкава и пулсира по нов начин в ръцете на джазмен. Интересно би било да разберем какво мислят самите музиканти.
През 2008 г. известното сопрано Джеси Норман издава компактдиск с джаз-стандарти от нейното детство: Тази музика звучи в душата ми през целия ми живот. Помня прекрасно всички мелодии от детството си. Чувствам се прекрасно, пеейки джаз на сцената. Изпълва ме едно необикновено усещане на свобода и импровизация – казва певицата.
Гръцкото мецосопрано Агнес Балтса в разцвета на своята кариера издава два СД с гръцки фолклорни песни, като прави и много концерти по цял свят. А колежката ѝ Кири Те Канава споделя: Мога да кажа за себе си, че съм класическа оперна певица. Когато ми се отдаде възможност да изпея и нещо по-леко, го правя с удоволствие. Защо не? На публиката това винаги и харесва! В началото на своята кариера новозеландката е била поп-певица със завидни успехи преди да дебютира на оперната сцена.
В кариерата на Кийт Джарет класиката и джазът вървят заедно от самото начало. Бах, Шостакович и Моцарт вървят паралелно с джаз импровизацията. Емблематичен е концертът му в "Ла Скала" през 1995 година – първият не-класически формат в тази зала.
