Институциите, наблюдаващи спасителната финансова програма за Гърция, предупредиха страните-членки на еврозоната, че техническите преговори с властите в Атина не вървят добре, съобщава "Уолстрийт Джърнъл", цитирайки двама официални европейски представители. Според тях техническите екипи от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които са в Атина, получават много малко информация относно правителствените финанси и по други ключови въпроси.
Линията на поведение е, че гърците не оказват съдействие, посочи един от европейските представители, обобщавайки отчета на международните институции по време на вчерашна телеконференция между висши служители от финансовите министерства в еврозоната.
Тази техническа работа е ключова, за да се разбере кога Гърция може да свърши парите и дали останалата част от еврозоната е готова да предостави допълнителна подкрепа на правителството на Алексис Ципрас.
По време на снощната телеконференция гръцкият представител на срещата заяви, че неговото правителство не е готово да преговаря за финансите на страната с техническите експерти и вместо това иска лидерите на Европейския съюз да обсъдят въпроса на Срещата на върха в Брюксел в четвъртък, каза един от европейските служители.
Имаше общото усещане, че гръцката страна е напълно откъсната от реалността, допълни той за "Уолстрийт Джърнъл".
Представителите на трите международни институции, известни като Тройката, заявиха, че въз основа на ограничената информация, с която те разполагат, гръцкото правителство ще бъде в състояние да поддържа плащанията си само в рамките на още няколко седмици и отбелязаха, че правителството трябва да ограничи всички нови законодателни инициативи, които биха могли да повлияят на държавните финанси, съобщава "Уолстрийт Джърнъл".
Представителите на МВФ в преговорите с Атина заявиха на техните колеги от еврозоната, че Гърция е най-неотзивчивия клиент на Фонда през цялата негова 70-годишна история.
Междувременно председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви днес, че той е обезпокоен относно темпото на прогрес за разрешаване на гръцката дългова криза и призова участващите в преговорите "да се захванат здраво" с тях.
Запитан на пресконференция за усилията за приключване на споразумението, което да позволи на Атина да получи повече средства, Юнкер заяви: Все още съм притеснен. Не съм доволен. Бих желал всеки един да се захване здраво с преговорите.
От своя страна, германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви днес, че изтича времето за Гърция, която се опитва да предоговори условията по настоящата международна спасителна програма и препоръча на правителството в Атина да се фокусира върху възстановяване на конкурентоспособността.
На пресконференция в Берлин относно плановете за разходи на гръцкото правителство Шойбле посочи, че Гърция нееднократно е обявила, че не желае трета спасителна програма. Имаме впечатлението, и всеки, който се занимава с въпроса, споделя впечатлението, че времето за Гърция изтича. Властите в Атина очевидно имат някакви проблеми, каза той.
Шойбле също така отхвърли идеята за преструктуриране на дълга на Гърция, отбелязвайки, че дискусията трябва да се фокусира върху това как страната може да направи своята икономика по-конкурентоспособна.
Въпреки все по-нарастващото напрежение между Гърция и нейните кредитори днес властите в Атина успяха да пласират успешно нови тримесечни съкровищни бонове за 1,3 млрд. евро.
При днешното емитиране на нов краткосрочен дълг беше постигна средна лихва от 2,70%, каквато беше и доходността, постигната при предишния подобен аукцион на 11-и март, показват данни на гръцката агенция за дълга PDMA.
Коефициентът на покритие беше на ниво от 1,3 пункта – без промяна спрямо предходните два аналогични аукциона, което е сигнал, че няма влошаване на интереса към гръцките съкровищни бонове въпреки затегнатите ликвидни условия в страната.
Датата на плащане на проведения днес търг ще бъде 20-и март.
Емитирането на краткосрочни съкровищни бонове е единственият източник за кредитиране на правителството на премиера Алексис Ципрас, но трябва да се има предвид, че кредиторите на страната от ЕС и МВФ поставиха таван от 15 млрд. евро на продажбите на този тип книжа, като той вече е достигнат.
Атина настоява за повишение на този таван, но нейните партньори от еврозоната отказват да одобрят подобна стъпка с оглед на страхове, че това би било равносилно на финансиране на правителствата от страна на Гръцката централна банка.
