Според Министерството на земеделието за последните 13 години България е изгубила 0,2% от залесените си площи. Голяма част от горите обаче могат да бъдат възстановени.
За последните 14 години са изгубени над 3000 хектара гори заради променено предназначение, обясни зам.-министърът на земеделието Георги Костов: Това вече никога няма да бъдат гори. Това са гори със сменено предназначение – най-често с построено нещо отгоре.
Земеделското министерство предлага законова промяна, която да върне режима от 2011 година, който не позволява изсичането на малки горски парцели.
Трябва да се работи на ниво горско насаждение, което, разбира се, няма да отнеме собствеността, нито пък ще отнеме правото на частника да ползва това, което има, но няма да му се разреши да се изсече всичко наведнъж, заяви Костов.
Според него, по-важна е промяната на подзаконовата нормативна уредба, която урежда контрола върху горската сеч: Там се вкарва електронният превозен билет и всичко това, което говорихме, че ще бъде онлайн достъпно и прозрачно. Там се променя планирането на дейностите в горите.
За 13 години, освен горските загуби заради сеч и строителство, при пожари са изгорели 218 хил. хектара. Изсъхнали са 130 хил. хектара гори заради климатичните промени. Въпреки това България не е лош пример в обезлесяването, посочи Костов и подкрепи твърденията си с данни от спътникови снимки за горските площи у нас по проект на ЕС и по проект на НАСА:
За последните години – от 90-а до 2013-а над 352 хил. хектара гори, които по някакъв начин са унищожени, тук не говорим за сеч, а проектът "КОРИНЕ" ни казва, че нетно сме загубили само 30 хил. хектара. Това значи, че всички останали сме ги възстановили. Проектът "Глобъл форест уоч" за последните 13 години ни казва, че сме загубили само 8 хил. хектара от това, което имаме 2000 година.
За сравнение – загубите на Швейцария са 12 хил. хектара.
Румъния има 3 пъти повече гори от България, но нейните загуби са 10 пъти повече – 70 хил. хектара и не се оплакват там, че са обезлесени, заяви Костов.
