Двустранните отношения между Норвегия и България и са много добри и стават все по близки – не на последно място заради норвежката финансова помощ за България. Тя позволи да направим някои успешни проекти например в енергийния сектор и зелените иновации.
Това каза в интервю за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ заместник-министърът на външните работи на Норвегия - Ингвил Стюб. Тя отказа да коментира и решението на българското правителство да ограничи законодателно възобновяемите енергийни източници, защото делът им в енергийния микс повишава цената на тока:
Цяла Европа е изправена пред предизвикателството да спази обещанието си за свят, в който има по-малко вредни емисии в атмосферата. За да изпълним това обещание трябва да повишим употребата на възобновяемите енергийни източници. Но специфичното разпределение и техния дял се правят според икономическата целесъобразност и приноса им в общата европейска електропреносна мрежа. Затова няма да коментирам конкретните инвестиционни решения на България.
Откакто ЕС обсъжда създаването на общ вътрешен пазар и така наречения „Енергиен съюз“, който цели да намали зависимостта си от Русия, Норвегия следи отблизо преговорите, допълни политикът:
Норвегия следи отблизо развитието на Енергийния съюз. До голяма степен мислим еднакво с Европейската комисия по отношение на идеите за отворен пазар, инвестиции в енергийна инфраструктура и повече интерконектори. Опитът ни като износител не само на петрол, но и на възобновяема хидроенергия, показва, че по-голямата свързаност на енергийните системи води до повече сигурност на участващите страни. Това беше очевидно още през 90-те години на 20-ти век, когато се създаде интегрираната система между Скандинавските страни. Опитахме се са споделим опита си с евроинститутциите и страните-членки на Съюза и се радваме от избраната от тях посока. Ние желаем да сме надежден енергиен доставчик на ЕС. Нашият износ обаче се осъществява от частни компании на пазарна основа. Което значи, че не аз преговарям за газовите договори. Къде би могъл да отиде норвежкият газ, трябва да се решава според пазарните критерии.
Няма съмнение, че последните руски действия в Украйна са заплаха за европейската стабилност. Това вече ясно се вижда. Действията на Русия са безпрецедентни за Европа от Втората световна война насам. Те са повод за безпокойство за нас и за всички наши партньори в ЕС и НАТО. За Норвегия е много важно всички да бъдем единни в рестриктивните мерки спрямо Москва, които изпращат ясен сигнална Русия, че анексирането на Крим и дестабилизирането на Източна Украйна са неприемливи. Ние разчитаме на гаранциите за сигурност на НАТО. Въпреки, че не виждаме непосредствена заплаха от Русия за норвежката национална сигурност, смятаме за важно НАТО да покаже че член 5 важи за всички държави-членки на Алианса. НАТО трябва да предостави гаранции на онези съюзнически държави, които имат нужда от тях.
Въпреки, че не е член на ЕС, Норвегия наложи същите санкции на Русия, припомни дипломатът:
Естествено има сектори от норвежкото общество, които са засегнати икономически от наложените рестриктивни мерки. До момента норвежкият бизнес се отнася с голямо разбиране към ситуацията. Причината е, че основният източник на финансови приходи за Норвегия идва от сектора рибарство и петролния сектор. Те зависят от международното право и морското право. Когато тази международно-правна рамка е застрашена, трябва да я защитаваме. Разбира се, негативният икономически ефект от санкциите ще се засили, ако те продължат дълго време.
Норвежците много добре осъзнават, че международното право и морското право са в основата на нашата съвременна икономика. У нас общественото мнение силно подкрепя тези водещи принципи в международната система. И когато някои държави очевидно погазват тези принципи, реакцията на норвежците е категорична. Тази кауза си заслужава жертвите, които понасят и останалите европейци.
Норвегия подпомагате финансово проекти в България, свързани с интеграцията на ромите, от години. Според Ингвил Стюб се забелязват и резултати в интегрирането на това малцинство у нас:
Финансираме проекти съвместно с неправителствени организации за обучението на ромски учители, създаването на гореща линия за правни консултации, и за насърчаване на ромите да участват в местната политика. Един положителен пример е създаденият Младежки център в Стара Загора, където се провежда обучение по компютърна грамотност и други умения за младите роми. Поне 150 души там ще могат да се възползват от него. Социалното включване на малцинствата е централен въпрос на човешките права за нас. И за нашия финансов проект е съвсем естествено да се насочи към най-уязвимите групи, които са изоставени и не могат да се възползват от икономическия растеж и политическото развитие, както останалата част от обществото.
