Не става дума за пълното излизане, защото за това е необходимо да се спазят процедурите, предвидени в Договора. Става дума за поредната стъпка за привеждане на реалното положение на нещата към договорните задължения. През 2007 година Русия прекрати инспекциите и подаването на информация и така прекрати своето участие в договора. Въпреки това тя продължи да участва в работата на Съвместната консултативна група с надеждата, че това ще бъде площадка за преговори по постигането на нови договорености по контрола над въоръженията в Европа. Изминаха 7 години и няма никакви договорености, всичко стои на едно място. В наши дни да се изпълнява договор от 1990 година е абсолютна глупост и никой няма да прави това. Споразумението за адаптиране, което така и не влезе в сила, също в значителна степен е остаряло, затова, както поясни ръководителят на нашата делегация, и от политическа и от финансова гледна точка, всичко това ни носи само загуби.
Това мнение изрази в интервю за "Хоризонт" ген.-лейтенант от запаса Евгений Бужинский - вицепрезидент на Центъра за политически изследвания на Русия. От 2000 до 2009 година Бужинский е бил участник в преговорите по съкращаване на стратегическите нападателни оръжия и на обикновените оръжия в Европа. Бил е началник на международно-договорното управление на министерството на отбраната на Руската федерация.
Договорът отдавна е мъртъв. Аз лично участвах в преговорите по този договор, включително при изработването на т. нар. Истанбулски договор. Тогава по отношение на Молдова и особено на Грузия бяха поети ангажименти за контрол, част от които пряко засягат договора, а част нямаха отношение към него. Русия изпълни всичко, което се касаеше в договора, но нашите западни партньори приеха специално решение, което обвързваше истанбулскиите ангажименти с пълното изтегляне на руските въоръжени сили от територията на Молдова и Грузия. Всичко това се изпълняваше до 2008 година, а след това този процес стана неактуален когато Абхазия стана независима държава.
За да има ефект, (ДОВСЕ) трябва да бъде променен, заяви Бужинский.
Необходим е нов договор, то той няма да устройва Русия, ако в него се съдържат същите стари категории оръжия. В наши дни да броим танкове, артилерия и бронетранспортьори е направо глупаво. Няма да има в Европа такива мащабни военни действия с използването на танкови армади. Всички конфликти от последните 20 години ни показват, че се използва предимно палубна и наземна авиация, безпилотни самолети и крилати ракети. Тоест необходимо е да се съгласуват нови категории оръжия, но аз съм абсолютно убеден, че американците за нищо на света няма да се съгласят да има ограничения при палубната авиация или ударните безпилотни самолети. Русия излезе с предложения в това отношение, но те бяха отхвърлени.
В условията на усложнени отношения между Русия и Запада заради събитията в Украйна, да се говори за нов договор е трудно обясни експертът, но допълни:
Историята ни доказва как дори по времето на студената война Съветският съюз и САЩ успяха да се договорят и подпишат споразумения в областта на стратегическите нападателни оръжия и неразпространението на ядреното оръжие. Затова съм убеден, че при наличието на политическа воля, всичко е възможно. Но смятам, че именно при нашите партньори тази политическа воля отсъства. По точно тя е налице, но не е насочена към това да се върви към разбирателство с Русия.
Запитан дали би определил сегашните отношения между Русия и Запада като нова студена война или като подготовка към по-гореща фаза на противопоставянето, той коментира:
Студената война е предимно идеологическо противопоставяне, каквото в момента не съществува. Аз разбирам американската позиция и тяхното желание да задържат позицията си на световен глобален лидер. Те са номер едно в икономиката и във военната област, но руското ръководство не желае да признае факта, че те са така да се каже стопаните на света. Какво да се прави. Това е суверенно право на Русия.
ДОВСЕ е създаден с идеята да се предотврати възможността за внезапно нападение, но в момента не действа. В момента обаче НАТО има превъзходство във въоръжаването, коментира експертът.
Когато през 1988 г. Западът успя да убеди Михаил Горбачов, че Варшавският договор и преди всичко Съветският съюз има прекалено голямо предимство пред страните от НАТО при обикновените оръжия и затова те трябва да бъдат намалени, Горбачов се съгласи и започна това съкращаване. Тогава съотношението в зависимост от въоръженията беше 2:1 или 3:1 в полза на Варшавския договор. Сега е обратното. Ако вземем общия потенциал на НАТО и на Руската федерация съотношението е 1:6 и дори 1:7 в някои категории. Затова мисля, че блокът НАТО може да направи някой съкращения, но виждаме, че никой не иска да прави това.
В обстановката на открита враждебност със Запада едва ли ще има нови преговори и компромиси. Сега времето не е подходящо за това. Дори тези заседания на Съвместната консултативна група, в които аз лично участвах във Виена, през последните 10 години продължаваха най-много 15 минути. Прочиташе се дневният ред и се питаше има ли въпроси. След дежурния отрицателен отговор се насрочваше следващото заседание. Независимо от всичко Русия остава участник в ДОВСЕ. Тя официално не е излязла от него, но в действителност спря неговото изпълнение, тъй като го смята не само за остарял, но и за абсолютно неотговарящ на днешните реалности. Това е все едно да се прилага някакъв договор от времето на руско-японската война. Ако наистина искаме да осъществяваме контрол върху обикновените оръжия в Европа, ще трябва да се модернизира виенският документ. Той трябва да бъде адаптиран към съвременните условия не чрез козметични, а чрез сериозни промени. Реално трябва да се преразгледат праговете, състава на групите, задължително е да се обхванат военноморските сили, като се осъществява обмен на информация. Трябва ни сериозен подход за да постегнем прозрачност.
