На днешен аукцион Гърция успя да продаде тримесечни съкровищни бонове (T-bills) за 1,3 млрд. евро в опит да набави необходими средства преди предстоящо в края на седмицата поредно плащане на задължения към МВФ за 350 млн. евро и падеж по същото време на краткосрочни гръцки облигации за 1,6 млрд. евро.
По-рано днес стана ясно, че Гърция ще получи 555 млн. евро в брой от преференциални акции на гръцката държава, използвани за рекапитализиране на банките в страната по време на разгара на финансовата криза, и от парите, които по-късно бяха предоставени на Фонда на Гърция за финансово стабилизиране (HFSF), като част от усилията за рекапитализиране на гръцките банки. Генералният директор на Европейския механизъм за стабилност (ESM) Клаус Реглинг потвърди, че Фондът се е съгласил средства в размер на 555 млн. евро да бъдат предоставени като извънредна финансова инжекция на новото гръцко правителство на фона на настоящата критична ситуация с ликвидността в страната.
Това означава, че властите в Атина вероятно ще успеят да покрият своите задължения в края на седмицата, тъй като ще разполагат със свеж ресурс от малко над 1,8 млрд. евро.
Днешното емитиране на нов краткосрочен дълг обаче дойде при по-висока цена, като средната доходност (лихва) по новите тримесечни краткосрочни облигации достигна 2,70%, или с 20 базисни пункта над предходния аналогичен аукцион, проведен на 11-и февруари, когато средната лихва беше от 2,50 процентни пункта, показват данните на гръцката агенция за дълга PDMA.
Коефициентът на покритие беше на ниво от 1,3 пункта – без промяна спрямо предходния аналогичен аукцион, което е сигнал, че няма влошаване на интереса към гръцките съкровищни бонове въпреки затегнатите ликвидни условия в страната.
Датата на плащане на проведения днес търг ще бъде 13-и март.
Емитирането на краткосрочни съкровищни бонове е единственият източник за кредитиране на правителството на премиера Алексис Ципрас, но трябва да се има предвид, че кредиторите на страната от ЕС и МВФ поставят таван от 15 млрд. евро на продажбите на този тип книжа, като той вече е достигнат.
Атина настоява за повишение на този таван, но нейните партньори от еврозоната отказват да одобрят подобна стъпка с оглед на страхове, че това би било равносилно на финансиране на правителствата от страна на Гръцката централна банка.
До края на март гръцките власти ще трябва да осигурят малко над 8 млрд. евро, за да бъде избегната опасността от фалит.
В петък (13-и март) властите в Атина ще трябва да изплатят свои нови задължения за 350 млн. евро към МВФ, като по същото време предстои и падеж на краткосрочни гръцки книжа за 1,6 млрд. евро. На 16-и март Гърция трябва да направи още едно плащане към МВФ за 580 млн. евро и поредно плащане към Фонда за 350 млн. евро на 20-и март, когато предстои и нов падеж на краткосрочни гръцки книжа за 1,6 млрд. евро.
До края на месеца гръцкото правителство трябва да плати и лихви по свои задължения за 800 млн. евро и да намери средства за заплати и пенсии за около 1,5 млрд. евро, както и средства за застраховки, здравеопазване и социална защита за 1,3 млрд. евро.
Въпреки стартиращите днес "технически преговори" между гръцките власти и международните кредитори от ЕК, ЕЦБ и МВФ относно предложените от Атина планове за реформи, гръцкият дългов пазар се намира под нов солиден натиск от продажби, което води до поредно повишение на доходността (лихвите) на гръцките облигации. От началото на днешната търговия доходността на 2-годишните книжа скочи с 1,81% към цели 17,67%, докато лихвата на 10-годишните гръцки облигации нарасна с 38 базисни пункта към 10,56%.
