Запис на концерта, излъчен на 6 март 2015 г. - II част
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Диригент: Емил Табаков Солисти: Минчо Минчев – цигулка и Александър Земцов - виола
В програмата: Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония-кончертанте в ми бемол мажор, номерация по Кьохел 364 за цигулка, виола и оркестър Антон Брукнер – Симфония №4 в ми бемол мажор, „Романтична“
По време на създаването на Симфония-кончертанте за цигулка, виола и оркестър през 1779, Moцарт бил на концертно турне из Европа, което включвало Манхайм и Париж. Композиторът решил да експериментира със симфоничния жанр и тази творба се смята за една от най-успешните реализации на „крос-овъра“, съчетаващ симфонията с инструменталния концерт. Произведението е за соло цигулка, соло виола, два обоя, две валдхорни и струнни инструменти, а по-късно са включени и допълнителни виоли, с което хармонията се обогатява. Съществува и аранжимент, в който партията на виолата се изпълнява от виолончело. Партията на солиращата виола е написана в ре мажор, вместо в ми бемол, а инструментът е настроен с полутон нагоре. Този е технически прийом, който цели да се придаде по-брилянтна звучност на виолата, е необичаен за съвременните инструменти и по тази причина обикновено, когато се изпълнява Симфонията-концертанте, се използват оригинални инструменти.
Четвъртата симфония е едно от най-добрите творения на Брукнер. Замисълът за нея възниква през 1873 година, по време на работата на композитора над предшестващия симфоничен цикъл. Именно тогава се появяват отделни ескизи от произведението, но самото създаване на симфонията продължава доста дълго. Първите три части са написани в началото на 1874, а финалът е завършен на 31 август, след което композиторът се завърнал във Виена. Тук на 22 ноември била завършена и оркестрацията на творбата. Брукнер мечтаел премиерата на Четвъртата му симфония да бъде в Берлин, но симфонията така и не прозвучала в първоначалния си вид - за това просто не се предоставила добра възможност. В продължение на две години – от 1878 до 1880 – композиторът я преработил два пъти, след което на 20 февруари 1881 года премиерата й се състояла във Виена, в залата на „Дружеството на приятелите на музиката“. Диригент бил Ханс Рихтер. В края на 80-те години диригентът Франц Шалк прави значителни промени в партитурата на симфонията. Според него те били необходими, за да се „облекчи“ разбирането на слушателите. За съжаление тези промени доста изкривили авторския замисъл. През 30-те години на ХХ век била възстановена редакцията на композитора, която и до днес се смята за единствено адекватна.
