След първата българска постановка на вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ Софийската национална опера извървя още една голяма стъпка в развитието на българското оперно изкуство. На 26-и февруари беше премиерата на операта „Тристан и Изолда“ на Вагнер. Това е творба, която е по-статична и по-камерна в действието. Съответно поставя във фокуса на вниманието певците и предявява много по-големи изисквания към тях за опитност, която би им позволила да разгърнат и артистичните си умения. В това, че имаме вече български вагнерови певци, са се убедили много слушатели, които са проследили прякото предаване на премиерния спектакъл на 26-и февруари по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Това, което мога да добавя, е визуалната представа. Най-силният ми спомен от постановката на „Тристан и Изолда“ на режисьора акад. Пламен Карталов, сценографа Миодраг Табачки и художника на костюмите Лео Кулаш е за едно приказно красиво второ действие! Представете си сцената като Вселена, изградена от материи, които си „играят” със светлината и пластичността. Действието се развива сякаш на едно ложе, разделяно от невъзможността на любовта на Тристан и Изолда, извън времето и пространството, или във всяко време и пространство. Така, както можеш да се „потопиш” в красивата вагнерова музика, така и очите ни се потапяха в омагьосващата гледка на сцената. А сякаш точно във второ действие и певците се потопиха още по-дълбоко във вагнеровия музикално-поетичен свят, за да ни отведат с лекота чак до напълно заслужените 10-минутни финални аплодисменти.
Поздравления за Софийската опера за тази продукция на „Тристан и Изолда“. Наистина, гледали сме много вагнерови постановки. Мисля, че това ни е 20-ата постановка на „Тристан и Изолда“. Ние сме от Берлин. За първи път сме тук, в този театър, който е много красив, сподели пред микрофона на предаването за музикално-сценични изкуства „Каста дива” немско семейство, което идва за първи път в България.
Хареса ни, както и миналата година. Вълнуващо е! Ние сме от Франкфурт, сподели друго немско семейство, което посещава за втори път вагнеров спектакъл на Софийската национална опера.
Това е повествование, което се развива много бавно и затова винаги е изключително трудно да изградиш добър спектакъл в цялост. Мисля, че диригентът Константин Тринкс и консултантът Рихард Тримборн са свършили чудесна работа! Спектакълът е интересен и заедно с добрите певци и оркестър е нещо, заради което си струва да се завръщаш отново в София, каза вагнерианец, пристигнал от Холандия. Заедно с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ това е петото му гостуване в Софийската опера.
И така, новият път в репертоарната политика на Софийската национална опера, който акад. Пламен Карталов проправя въпреки скептицизма на много български музиканти се оказа успешен. Следващата стъпка, която очаквам, е поставянето на вагнерова творба, достъпна за още по-широк кръг меломани. Може би „Летящият холандец“.
