Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Проф. д-р Владимир Трендафилов определя своя труд „Употребите на британския ментор: рецепцията на Чарлс Дикенс в България“ като литературна антропология и не без ирония, но и съвсем сериозно пише, че в работата на литературния антрополог има и криминален момент... Той разделя навлизането на книгите на големия романист на четири етапа с различна интензивност на преводите и успех сред читателската публика. Изследването измества с година по-рано първата публикация на Дикенс у нас – през Възраждането, 1859 година в незавършен вид е издадена „Коледна песен“ в сп. „Български книжици“. След 1884, когато вече е натрупано знание за автора и произведенията му, макар и с недобри и малко от тях завършени преводи, Дикенс присъства по-скоро сюжетно. Интересното е, че тогава не се прави особена разлика между това, което той е преживял и онова, което е написал. Третият период - от времето на социализма, Трендафилов нарича „период на канонизация“, когато активно се превеждат и издават книгите на Дикенс, а добрите преводи са именно от този период, като тук подробно и с примери са показани върховете и падовете на различни преводачи. Най-малко място е отделено на последния период - до наши дни, когато България се интергрира в европейското пространство и рецепцията на Дикенс „в момента притежава много малко специфични черти, които я отличават от глобалната рецепция на писателя“, пише Трендафилов. Освен внимателно вгледана в своя предмет, книгата притежава и ценното качество да прави подробни анализи на българската литературна среда в различните периоди и затова надхвърля представите за подобен труд. След нея със сигурност ще поискате да препрочетете класика. Вече не само през призмата на клишето на детски автор или автор на тежки социални романи, а просто като един от големите таланти в световната литература. Да не забравяме и умелото писане на Владимир Трендафилов, което прави четим и любопитен този труд.
