Ясно беше, че има достатъчно интереси и достатъчно воля да се вземе това решение и да бъде подкрепено тегленето на драматичният заем, около който толкова страсти се развихриха и това е, честно казано, логично решение, ако питате мен. Това, което мога да кажа като страничен наблюдател, е, че този заем е при доста добри условия, другото е, че има очаквания да се случва нещо в тази държава, да има инвестиции, да има саниране, да се управлява, а управлението означава харчене на пари. На практика няма как да се случи управлението без да се финансира.
Според Харалан Александров хората за видели решението за заема като задкулисна договорка и не са чули икономическите аргументи за него:
Изключително конспиративният уклон в обясненията, които чухме, е много любопитно. На практика почти всички се опитват да отгатнат, те отказват да видят хората в това решение, едно, разбира се, подлежащо на критика, но напълно основателно икономическо и политическо действие и се опитват да видят в него нещо скрито, нещо задкулисно, някаква потенциална кражба, измама и пр., и някак си не могат да бъдат чути разумните аргументи. Аз бях приятно изненадан от аргументите на министър Горанов, лично за мен те бяха убедителни. Това, което каза Томислав Дончев, също звучи много смислено, дори това, което господин Калфин каза. Има нещо като съгласие, очевидно, в това управление, то беше назовано на езика на финансите и политиките. Голяма част от хората избраха да го чуят като заговор и лично за мен това е много по-голям повод за притеснение, отколкото тревогите за влизане в дългова спирала. Ние сме влезли, струва ми се, доста надълбоко в спиралата на ерозия на доверието, липса на социален капитал. Т.е. изключително трудно става да бъде легитимирана каквато и да било политика, тъй като първото, което хората избират да виждат, е злоупотреба и това е огромен проблем пред нашето общество.
Според Харалан Александров реакцията на Георги Първанов след гласуването е била искрена:
Мисля, че беше много искрена неговата изненада и позицията му не е лесна. Много интересно как ще се развият нещата, но ми се струва, че това може да се каже може би за всички лидери на политически фракции, вероятно със забележителното изключение на Борисов. Идеята, че формалното лидерство на една партия ти дава възможност да контролираш това, което се случва в нея, явно остава в миналото. Оказва, че динамиката на политическите отношения е толкова сложна, на дневните редове на малките фракции, на малките групи, че прави картината комплексна отвъд всяка възможност за предсказуемост. Тъкмо затова от тук насетне ще наблюдаваме не просто хлабави и постоянно променящи се коалиции, а би трябвало да мислим за политическата логика в стандартните идеологически категории.
