В музикалното съсловие името на Йордан Дафов стои със своята значимост и тежест от десетилетия. Публиката в София го помни като дългогодишния диригент на Софийска филхармония, преди това 15-ина години работи с оркестрите във Варна и Бургас. Най- важното е, че дори и в позицията на втори диригент е следвал своя път и своя репертоарна политика. А тя винаги е била обвързана със съвременната музика, с новата българска музика и по-конкретно с популяризирането на творбите на Лазар Николов, Константин Илиев, Георги Тутев, Иван Спасов. Йордан Дафов се запознава още като ученик в музикалното училище в Пловдив с младите диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, младежките му пориви получават ясна посока и не след дълго той е в класа по дирижиране на Константин Илиев в Музикалната Академия в София. С негова помощ получава и шанса да специализира една година в Париж, при Оливие Месиен. Затова пък със своето благородно, отзивчиво към проблемите на съмишлениците сърце и с рядката у нас способност да оцени таланта на друг, Йордан Дафов осигури в Добрич, при себе си подслон на Константин Илиев в труден за него период. И там той създаде някои забележителни произведения, именно заради приятелската атмосфера.
Добрич, тогава Толбухин е градът, който дължи много на Йордан Дафов. Създаденият от него Български камерен оркестър, който той дирижира повече от две десетилетия, показаха, че и в провинцията може да се постигат доста добри резултати, а фестивалът на камерната музика пък привлече и много изпълнители български и също и от чужбина. И на този фестивал отново с препоръката на Йордан Дафов се изпълняваха творби от съвременната музика, понякога и премиерни за България, той имаше определена физиономия и дух. Ако някой истински бе поел мисията след Константин Илиев да изпълнява публично новите творби на Лазар Николов, като премине през доста трудния репетиционен период и да сътвори събития, каквото бе изпълнението Симфония № 5 в зала „България” преди това и на Симфония № 4, това бе диригентът Йордан Дафов. Той продължи след Константин Илиев да учи оркестрите на изпълнение на нова музика, същевременно високият му професионализъм и опит като диригент бяха в полза на оркестрантите навсякъде, където го бе завела диригентската му пътека. Тя е дълга и осеяна с красиви и редки цветя, а вродената му скромност и липса на желание да изтъква себе си я поставят по-встрани от прожекторите.
Някои редки случаи като изпълнението на Симфония № 3 на Иван Спасов със СО на БНР в зала „България” през 2014 г., го поставят отново в служба на композиторите, с които е генетично свързан.
Йордан Дафов продължава да дирижира и да пише камерна музика в стила, който му е най-близък, сякаш за да запълни в себе си липсата на онези нови произведения, на които е давал живот на сцената. Ранните му творби, които познаваме под негово диригентство - „Утринна музика” и „В профил и анфас” отдавна са част от българската класика.
вторник, 24 февруари от 19.30 часа
