Първата от 16-те препоръки е свързана с функционирането на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Отново се припомня препоръката на Венецианската комисия за конфликт на интереси – не може прокурори и следователи да участват в решаването на кариерното развитие на съдиите.
„Нещо повече, в този орган и политическата компонента има мнозинство над съдийската, продължава министър Иванов. – Членове на ВСС, които са излъчени от парламента, доминират над представителите на съдиите и по този начин ограничават възможността на съда да се самоуправлява. Има ясен международен стандарт, че решенията за кариерни въпроси за съдии трябва да се вземат от орган, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии. Но реорганизацията на ВСС има и други измерения. Тя трябва за първи път да създаде прокурорско-следователската колегия. По този начин се дава възможност за колективен процес на управление в областта на прокуратурата. Това ще бъде началото на изграждането на нов управленски модел на прокуратурата, за да можем да повишим нейната ефективност. Това е една от основните цели, които си поставя стратегията за съдебна реформа. На следващо място, реорганизацията на ВСС трябва да върви с реорганизация на управлението на съдилищата по нататък.”
Вярно е, че тонът в доклада на ЕК е мек, което се дължи на кредита на доверие към второто правителство на Бойко Борисов, но не е без значение какво е сравнението с Румъния. Трябва да се припомни, че някои от държавите-членки на ЕС заявиха, че чакат серия от добри доклади за България и Румъния, за да вземат политическите решения за нашето присъединяване към други структури на ЕС като Шенгенското пространство. Възможно е членството ни в Еврозоната също да бъде зависимо от отбелязания напредък. Фактът е, че Румъния получава един много положителен доклад, докато този за България, отбелязва липса на напредък.
„Внимателно трябва да наблюдаваме румънския модел, защото ни сме две страни, които решават сходни проблеми с различен успех, заяви министърът на правосъдието. – За съжаление, особено що се отнася до борбата с корупцията по високите етажи на властта, успехът е на страната на румънските ни колеги. Логично е да почерпим от техния опит. Те имат два органа, върху които си заслужава да се разсъждава. Единият е Националната агенция за интегритет, която се занимава с административни проверки. Това е органът, който приема имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси на висшите им управленци, може да ги анализира и да налага санкции. В България тези правомощия са разпределени между 4-5 органа и то така, че нито един от тях да не може да свърши работа. Обединяването им в един функциониращ автономен орган е една от основните препоръки в доклада. Ние трябва да гарантираме, че в тези декларации ще се попълва информация, която ще покаже дали има конфликт на интереси, или необяснимо богатство. Трябва да гарантираме, че ще има кой да анализира тази информация. Не просто да провери, а да анализира какво значи, примерно, да притежаваш къща за 2 милиона евро, или да живееш в такава – собственост на 80-годишната ти майка. В България, за съжаление, тези неща се случват твърде избирателно, да не кажа рядко. Другият опит е специализираната прокурорска институция, която се занимава с реализирането на наказателна отговорност. Става въпрос за ограничена група внимателно селектирани прокурори, които разполагат с достатъчна институционална независимост, собствен следствен и полицейски апарат и имат ясно определено лидерство, независимо от политическите влияния. Много е важно да се направим изводите от този румънски успех . Дали ще можем да го приложим, до каква степен и в каква форма е въпрос, който е отворен за мен.”
Истинската съдебна реформа е въпрос на политическа и институционална отговорност”, убеден е министърът на правосъдието Христо Иванов и дава пример с приемането от парламента на Стратегията за съдебна реформа:
„Видяхме в парламента, че около приемането на Стратегията за съдебна реформа се формира нещо, което аз наричам „коалиция на нежелаещите”, продължи той. Оказа се, че когато става дума за една заявка, всички в парламента искат да се наредят под знамето на съдебната реформа. Никой от тях не желае да се окаже в ролята на опозиция на съдебната реформа. Това показва, че няма никакви причинни в парламента да не се формира едно конституционно мнозинство, което е необходимо за част от реформите за реорганизация на ВСС. Дали ще се формира „коалиция на желаещите” да се изпълнят реформите, каквато се показа при приемането на Съдебната реформа? Видяхме, че няма причина да не се формира конституционно мнозинство. Въпросът е да се фокусираме върху национално отговорните задачи и тук няма разлика кой е от мнозинството, или опозицията. Можем ли да изведем съдебната реформа като национален приоритет, независимо кой е на власт? Ще видим!”
Министър Христо Иванов уточнява, че Стратегията се отнася за седемгодишен период. „Тя по никой начин не казва, че за едно бурно лято можем да реформираме съдебната система“, обяснява той, имайки предвид, че през лятото ни очаква устен доклад на ЕК. Очакваните промени трябва да се случат на много нива. В нея се описва цял пакет от реформи в управленския модел на съдебната власт, в който се включва нова организационна структура на прокуратурата, нов модел на управление на съдилищата, изграждане на нова наказателна политика, защото все още борбата с престъпността страда от „една доста голяма конюнктурност”.
