В своята дълга история най-старата електронна медия у нас създаде и своите имена, хората, които от своя страна създаваха нейния образ, нейните критерии за професионализъм и възможностите, които им дава да „влиза” в живота на всеки, в дома му, в мислите му, в душата му. Радиото е ангажирано непрекъснато със злободневното, с последната новина, която утре ще бъде вече стара и изконсумирана. Но има и неща, които се създават точно тук, на неговата територия и запечатват завинаги артистични усилия, пред които ние се възхищаваме и днес. Както и направените регистрации на музикални събития, концерти от текущия музикален живот преди десетилетия, които не само не са загубили аромата и ценността си, но като отлежалото вино омайват по-късно духа ни.
Музикалната продукция вече шест десетилетия е културен факт, излизащ от рамките на БНР, защото ни показва какво притежаваме и какво можем да предложим на света. И тук влизат и записите на автентичен фолклор и студийните и документални записи от всички жанрове, които никой не може да назове като цифра.
Имената на звукорежисьорските екипи за много от по-старите музикални записи са се загубили през времето, може би от българската ни склонност да виждаме само първото - изпълнителите и да не си даваме сметка, че звукозаписният екип не е тъждествен на микрофони, кабели и пулт. В него ролята на звукорежисьора е изключително отговорна за тези трудно назовими неща от звука на един запис, но пък така важни за възприемането му по-късно, заедно с качествата на изпълнителите.
За тези имена-легенди в музикалния звукозапис на БНР ще си припомним в юбилейната година. И нека започнем не с първите - Любомир Бабев и Кирил Михайлов, а с първата дама в тази ревниво опазвана мъжка колегия. Пробивът е през 1963 г., когато в нея влиза младата Красимира Дикова след издържан конкурс. Тогава няма специалност тонрежисура в нашата Консерватория и обучението става на място. Амбициозна и упорита тя успява да се докаже професионално и да се наложи като личност сред своите по-възрастни, признати колеги, да не бъде само съпругата на изгряващия пианист Антон Диков, активно концертиращ и записващ музикант, да има свое собствено присъствие и тежест в този отговорен дял на радиопродукцията. А в онези времена, това означава и записи за Балкантон, в които се разчита именно на професионализма на музикалните звукорежисьори на БНР. Нейният е високо оценен и в чужбина - издадените плочи на Двата цигулкови концерта на Прокофиев със солист Стойка Миланова и СО на БНР и диригента Васил Стефанов, „Апокалипсис” на Васил Казанджиев под негово диригентство, „Алпийска симфония” на Рихард Щраус със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков, печелят престижни награди през годините. А можем ли да подминем нейната заслуга за великолепните регистрации на мащабни произведения с оркестър, хор, солисти и рецитатори като операта „Прикования Прометей” на Лазар Николов” и Ораторията „Жана д’Арк на кладата” от Онегер под диригентството на Добрин Петков, „Кармина Бурана” от Карл Орф с Хоровата капела и диригента Георги Робев, българската премиера на Симфония № 8 на Густав Малер с диригента Константин Илиев. И още колко много записи, които носят печата на висок музикален вкус, разбиране и изработен усет - те са и най-точното свидетелство за нейната работа четвърт век като музикален звукорежисьор в БНР. Останалото са емоционалните спомени на колеги и изпълнители, на тези, които са били свидетели на нейния отговорен труд почти до края на ранната й смърт през февруари 1989 г.
Няма човек мисля, който я е познавал приживе и я помни в кабината на пулта, само при споменаването на името Краси Дикова да не вижда пред очите си нейната елегантна фигура, тъмносините виолетови очи, достолепното излъчване и не на последно място изявения характер. Беше много взискателна и изискваща към себе си и затова имаше право да бъде такава и към тези, с които работеше.
вторник, 17 февруари от 19.30 часа
