Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Симеон Николов: На срещата в Минск вероятно няма да се достигне до крайно решение за конфликта в Украйна

Снимка: БГНЕС

На срещата в Минск вероятно няма да бъде намерено крайно решение на конфликта в Украйна, но отсъствието на САЩ буди опасения, заяви пред "Хоризонт" Симеон Николов, директор на Центъра за изследвания в сигурността и международните отношения.

Аз си мисля, че ако някой очаква на подобна среща като тази в Минск днес да бъде намерено крайно решение за кризата в Украйна, то той дълбоко се лъже. Една подобна среща може да доведе само до известен период на примирие, обсъждане на демаркационната линия и намиране на една процедура, на приемане на някакъв план, по който в продължение на дълго време според мен ще текат преговори за намиране на истинското, на крайното решение. Т.е. първоначалната еуфория, че едва ли не от днешната среща зависи всичко, че от постигането на съгласие зависи война или мир, не е вярно.

Мен ме стресна буквално друго. Това, че нашите прогнози до срещата в Мюнхен, конференцията по сигурността, бяха, че конфликтът ще продължи наистина дълго, че война не може да има до 2017-а година, защото и двете страни не са готови, но когато Меркел и Оланд излязоха в Мюнхен и буквално заявиха, че те правят последен опит и следващата опция е война, ние се стреснахме, защото тези хора очевидно са знаели повече от нас. Може би наистина светът е стоял пред ръба на войната, за да правят те подобни изказвания.

Другото опасение, което се появи веднага след обявяване на тази инициатива, е, че отсъстваше основният играч – САЩ, а ние можем да си спомним какво се случи февруари 2014-а година, когато трима европейски министри подписаха споразумението в Киев, но на следващия ден американците не се съгласиха и само след един ден беше даден ход на събитията, довели до преврата, бягството на Янукович или изтеглянето му в Русия и т.н. Тоест историята коренно се промени на този конфликт, така че отсъствието на американската страна в този разговор е обезпокоително, защото независимо от решенията на Меркел и на Оланд, САЩ с нищо не са задължени да последват или въпрос на добра воля е да последват такова споразумение.

Вашингтон отсъства, защото има едно основно различие между позицията на САЩ и позицията на държавниците в Европа. Американската логика е следната – Русия води война срещу нас от 2008-а година, имайки предвид вероятно Грузия и забравяйки, че Саакашвили всъщност я започна, не Москва. Затова трябва Путин да бъде спрян незабавно. По-добре сега да му бъде нанесен удар, колкото и жестоко да бъде това. Каква е логиката на европейците? Тя има друг нюанс. Не могат да се приемат нарушенията на международното право, разбира се. Като демократична общност ние не можем да приемем това, което направи Путин, но ние разглеждане нарушаването на международния ред не като част от война срещу Запада, а като специфичен проблем между Русия и граничещите държави от постсъветското пространство. Затова темата не бива да се дефинира като част от една всеобхватна война, а като специфичен проблем, касаещ Източна Украйна. 

Симеон Николов коментира и опасенията от командния център на НАТО у нас

Откъде се пораждат опасенията за командния център на НАТО – центърът , той сам по себе си не представлява никаква опасност и тук и президент, и министърът на отбраната, и министърът на външните работи са прави, като казват, че един център с 40 души, които планират военни учения, не може да стане обект на поразяване от чужда сила.

Откъде идват опасенията? Опасенията идват, че това е център не само за подготовка на учения, а той е и команден център, тоест този център издава плановете във време на война и във време на война той да поеме определени функции. В тази напрегната обстановка, когато заплахата за война е реална, бих казал 50 на 50%, е разбираема чувствителността на населението. Причината за това напрежение обаче се крие в известна доза непрозрачност на политиката, която ние водим от септември месец насам, защото тогава обсъждахме доста емоционално т.нар. "Визия 2020", но всъщност петте въпроса, по които требваше да имаме позиция и да се явим на срещата на високо равнище в Уелс бяха други и залъгвани около "Визия 2020" изведнъж се изненадахме, когато делегацията се завърна със съвсем други решения. Ако прозрачността беше по-голяма и населението беше информирано за тези линия, нямаше да се получават такива недоразумения. 

Интервюто със Симеон Николов чуйте в звуковия файл.



БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна