Днес ни гостува Александър Байтошев, който е прекрасен художник и поет, ще си говорим с него за последната му книга със стихове "Кучета", която ви препоръчвам горещо - защото това не е градът, който виждате.
Това са кратки текстове за подземния град, който е навсякъде около нас, но в същото време е невидим и често нямаме очи за него и неговата душа - кучетата, онези множества от очи, които ни гледат из под всеки ъгъл, които съществуват с нас, онези стотици анонимни и безименни хора, лудите, или пък онези, които обитават постоянно града и живеят буквално в ледените му прегръдки - сред сгради от падащи мазилки, тук-там светещи улични лампи или пък около преминаващите така весело трамваи.
Александър Байтошев ни открехва един различен, отчужден, студен и душевно различен град. Това е едно подземие на София - нашият град, нарисуван през поетиката на сивотата, откъслечните улични светлини, невидените хора и метафората на кучетата.
Първият въпрос към Александър Байтошев е: какво се е променило в поезията му в тази книга, след като преди три години излезе дебютната му книга със стихове - "Прах и драскотини".