Трябва сериозно да се осмисли какво правят всички сега съществуващи органи за борба с корупцията. За БОРКОР многократно е говорено, че на практика досега това се е оказало една абсолютно неудачна инвестиция във време и в държавни средства. Ако се преосмисли тази институция, ако се върви в посока единна агенция или орган, който да координира, тя трябва да е в много по-различен вид от познатите ни досега, коментира Даниел Смилов.
Според него създаването на голяма агенция за борба с корупцията не е най-удачният модел. Би трябвало да се мисли за по-голяма ефективност на настоящите органи, които изпълняват тази задача – прокуратура, МВР, чрез друг начин на организация на работата им и друг начин за търсене на отговорност.
България и Румъния имат еднакъв брой повдигнати обвинения по казуси с корупция. Разликата е в успешните обвинения, т.е. тези, които завършват с присъди. В Румъния процентът е много висок, при нас е нула. Очевидно има някакви организационни проблеми и те едва ли се изчерпват само с начина, по който са формулирани престъпленията в Наказателния кодекс, заяви Смилов.
Той коментира и избора на председател на ВКС:
Много възражения бяха повдигнати заради начина, по който той беше проведен – за електронно гласуване или хартиени бюлетини./…/ За мен по-важните притеснения са, че самият ВСС, ако не е дискредитиран, то е с много нисък обществен статус и доверие. Ако погледнем и доклада на ЕК, Висшият съдебен съвет е обект на най-сериозните критики, защото от неговата дейност няма почти никакви резултати. Така че ние имаме орган с много ниско обществено доверие и авторитет, който от своя страна трябва да произведе избор, който да вдъхва доверие в обществото. Това няма как да се случи. Неслучайно стратегията на правителството е насочена в посока преформатиране на ВСС.
Цялото интервю с Даниел Смилов можете да чуете в звуковия файл.
