В книгата на италианската експертка Лорета Наполеони става дума именно за нов вид тероризъм в лицето на групировката „Ислямска държава”. Като последователно проследява зараждането и възхода на групировката, която се прочу с варварството си, авторката се опитва да отрезви представите на западното общество за случващото се, алармирайки за търсене на по-адекватни подходи и мерки за справяне със ситуацията. Тя говори за „нов сценарий в историята на тероризма и изграждането на нациите”, за страха като „много по-силно завоевателно оръжие от религиозните лекции”, за удивителното „разбиране и политическа интуиция по отношение на регионалната политика в Близкия изток и гнева на мюсюлманите емигранти по целия свят”, за мощното финансиране на ИД, за широката и професионална употреба на социалните мрежи за създаване на „фалшива митология” от страна на ИД, с която тя печели привърженици и набира бойци и средства, за пропагандата и ясните й цели за образуване на Халифат по подобие на този от VII век и създаване на „идеалното общество на исляма”... Наполеони отправя критиките си към Запада в тази сложна и опасна ситуация. „В нашето воайорско виртуално общество, пише тя, садизмът в красива опаковка е станал популярно шоу.” Дали и войната също не се е превърнала в шоу? Какви са начините за справяне с тази нова сила според Наполеони? Предложеното от нея е търсене на други „инструменти” - не чрез военни действия, а чрез образование, познание и „разбиране на променящата се политическа среда, в която живеем”. Авторката е осъществила тежка задача – буквално да върви по стъпките на събитията, което придава на книгата свръхактуалност. Въпреки това нейните кратки анализи и тълкуване на фактите са достатъчно задълбочени, но и плашещи: „В рамките на екзистенциалната криза на съвременните демокрации в многополюсния свят, в разгара на дестабилизацията на Близкия изток и на фона на Трета световна война, напомняща за предмодерните конфликти, истинското предизвикателство от „Ислямска държава” се корени в зараждащите се нейни опити за изграждане на държавност. Независимо дали Халифатът ще успее да се установи в близко бъдеще като нова държава, моделът, който експериментира, неизбежно ще вдъхнови други въоръжени групировки. Ако Западът и светът не успеят да решат този проблем, това ще има унищожителни последици за световния ред.”
