Бях в България по покана на министъра на вътрешните работи, трябва да кажа и че познавам страната ви най-вече като турист, не толкова като координатор за борбата с тероризма. Това поясни в интервю за предаването "Събота 150" координаторът на ЕС за борбата с тероризма Жил де Керхов.
Прецених, че ще е много полезно да разбера по-добре, на място, предизвикателствата, пред които е изправена България. Радвам се, че отидох, първо – защото срещнах много мотивирани събеседници, и второ – защото разговорите ми с тях засягат пряко ролята ми на координатор, добави той.
България е страна за сухопътен транзит на кандидат-джихадисти към Сирия и Ирак и това е първата причина да работим заедно. Втората е, че в България има близо 10 процента мюсюлмани. Много ме радва това, че те са изключително умерени, и че сред тях няма радикализация – това е наистина чудесно. Но винаги трябва да се проявява предпазливост и да се действа изпреварващо. Когато виждаме възможното въздействие на интернет, имигрантския натиск, напрежението около търсещите убежище, които идват от Сирия и Ирак, както и някои влияния от Персийския залив, ще е полезно – и се радвам, че и българските власти смятат така – да се обмисли национална политика за предпазване от радикализация. Това изискване към отделните страни е заложено и в специална резолюция на ООН, посочи де Керхов и добави: По тези въпроси разговарях с министрите на вътрешните и външните работи, както и с вицепремиера Меглена Кунева, с която отново се видях и вчера тук в Брюксел. Обсъждахме какво ние можем да направим, за да помогнем на България, и как България да се ангажира активно с тези въпроси. Видях внимание към тях и желание да се постигнат резултати. Говорихме и за това как страната може да ни помогне да изградим новия план за сигурност, както и за предстоящата през февруари среща на върха, която ще бъде посветена на мерките срещу тероризма.
Ако погледнете кои са най-горещите "досиета", по които работят вътрешните министри на 28-те страни-членки – две от тях са особено важни: чуждестранните бойци, които отиват в Сирия и Ирак, и имигрантският натиск. И двете засягат България. Затова обсъждаме какво повече може да направи страната, като външна граница на Европейския съюз, и как той да ѝ помогне. Второто е отговорност най-вече на комисаря по вътрешните работи. След срещите си в България аз му препоръчах скоро да отиде там – включително и на турската граница, и той ме увери, че тя ще е една от първите страни-членки, които ще посети.
Де Керхов заяви, че е впечатлен от волята и готовността на всички в България да се реагира по-добре на заплахата от тероризъм: Бях там само за два дни и не мога да отсъдя категорично, но бях впечатлен от волята и готовността на всички, с които разговарях, да направят повече. Видях се и с представители на полицията и службите, наистина е налице желание за сътрудничество и за максимално използване на възможностите, които дава Европейският съюз. Има един пример, който обичам да давам: България несъмнено е сред страните, които най-много се възползваха от предимствата на "Европол" в борбата с тероризма – това стана след атентата в Бургас. Това е прекрасно и трябва да се прави и занапред. Докато бях там, министърът на вътрешните работи ме информира, че вече е имало обсъждания за допълнително укрепване на границата с Турция и за използване на ресурсите на армията в помощ на граничните служби. От вицепремиера Кунева научих, че страната ще се включи активно, с конкретни идеи, в предстоящите в Рига дискусии на министрите на вътрешните работи и правосъдието. Така че – не мога отговоря конкретно на вашия въпрос, радвам се обаче, че има воля на правителството да действа активно.
По отношение на атентата в Сарафово, той посочи: Поуката за мен, която си взе и България, както и други страни, които нямат остър проблем с тероризма, е, че в крайна сметка въпросът не е какви мерки предприемат французите, англичаните, белгийците или германците, при които има по-голяма заплаха. Важното е какво правим всички – защото всички сме в една лодка. Кой можеше да каже, че един ден ще има терористичен атентат в България? Аз никога не бих допуснал това. Несъмнено и българските власти бяха много изненадани, че военното крило на "Хизбула" убива израелци на тяхна територия. Това показва, че трябва да обсъждаме тези проблеми във "формат 28" и всички страни да бъдат мобилизирани. Защото в противен случай организации като "Ал Кайда" и "Ислямска държава" ще започнат да разполагат спящите си клетки в страните, които са най-малко бдителни, които не очакват това, и съответно не са достатъчно мобилизирани. Втората поука е, че трябва да се използват съществуващите инструменти. "Европол" е организация, която може да внесе своята добавена стойност. България, благодарение на подкрепата на "Европол", както и на Съединените щати, Израел и други страни, успя да напредне в разследването и да установи откъде идва този атентат. Това позволи да се докаже, че не става дума за самоубийствен акт на един човек, а че е имало 4-ма души, видяхме, и че е имало фалшиви паспорти и шофьорски книжки от различни държави... Затова ще кажа – моля ви, нека използваме повече европейските агенции като "Европол", "Евроджъст" и "Фронтекс".
Според него българските власти са показали решимост при разследването на атентата в България.
Де Керхов смята, че след атентата в Париж заплахата от тероризъм в Европа е по-голяма: Достатъчно е да чуем какво каза по този въпрос Андрю Паркър – шефът на британските служби за сигурност МИ-5, който не говори често. Той е много добре информиран мъж, а неговите думи бяха, че заплахата остава много сериозна, както и че сега тя е от много по-сложно естество и много по-разнообразна, отколкото беше след 11-и септември. Аз лично бих разделил заплахите в три основни категории. Първо – има европейци, които не пътуват, които не са във връзка с "Ал Кайда", "Ислямска държава" или някой техен филиал, но се радикализират или през интернет, или при контактите си с хора, които насаждат омраза, или в затворите – и които в един момент може да поискат да извършат самостоятелни терористични актове. Имахме няколко такива случая – в Париж, в Лондон, в Канада. Втората категория са "чуждестранните бойци" – близо три хиляди европейци, които отиват да се присъединят към "Ислямска държава" или "Джабат ал Нусра", и много от тях се връщат в Европа със значителна военни умения – всички видяхме колко добре подготвени бяха парижките атентатори. Освен това се връщат още по-радикализирани, с изградена мрежа от "приятели" – бивши бойци, в целия арабски свят, и най-вече – с много по-голям толеранс към насилието. За тях да отрежат главата на някой или да разпънат на кръст друг, вече е нещо обичайно. Третата причина да смятаме, че заплахата е сериозна, е жестоката конкуренция между установената вече терористична организация "Ал Кайда", и "Ислямска държава", която е във възход. Тя вече има над 30 хиляди бойци, финансов ресурс от над 2 милиарда евро, разположена е на огромни територии – една трета от Сирия и една трета от Ирак. Има основания да се допусне, че ще се разраства и още. Вече има клон в Египет – в Синай, където джихадистите на "Ансар бейт ал Макдис" преминаха към "Ислямска държава", същото направи и "Ансар ал Шария" в либийския град Дерна, така че – организацията се разширява извън Сирия и Ирак. Можем да направим хипотезата, че "Ал Кайда", която досега беше най-влиятелна, но вече губи позиции, ще поиска да извърши мащабна атака някъде в Западния свят, за да покаже, че още е в играта. Тази надпревара за лидерството на световния джихад също може да представлява заплаха за нас. Като прибавим една към друга тези три заплахи, стигаме да заключението, че трябва да бъдем изключително бдителни – затова се мобилизират и Европейският съюз, и отделните страни.
По отношение на приемането на страната ни в Шенген, Де Керхов заяви: Този казус е важен за България и в момента е блокиран. България прави всичко възможно убеди останалите, че заслужава да получи доверието им. Това е точно същият дебат, за който току-що стана дума. Това обаче не влиза в моите отговорности и не мога да се произнасям – тук става дума по-скоро за имиграция, отколкото за тероризъм. Но – и това обсъждах при срещите си в София – колкото повече България показва, че е активна и че взема мерки, независимо от Шенген – за справяне с две от големите предизвикателства – миграционния натиск от Близкия изток и чуждестранните бойци, толкова повече доверие ще спечели от останалите страни-членки, че може да охранява външната граница.
Цялото интервю на Диана Чепишева с Жил де Керхов чуйте в звуковия файл.
