Димитър Шумналиев (вляво) и Любен Дилов-син на представят „Пропуснатият шанс” – първата книгата от събраните съчинения на писателя-фантаст Любен Дилов.
Снимка: Булфото
Книгата „Пропуснатият шанс” на писателя-фантаст Любен Дилов е наистина начало на срещите с новите поколения читатели. За което, признавам си, им завиждам! Защото все още им предстои да изпитат „Тежестта на скафандъра”, да преминат по „Пътят на Икар”, да се сблъскат с „Парадоксът на огледалото”, да запомнят „Многото имена на страха”, да видят отблизо „Демонът на Максуел” и въобще… да прочетат книгите на любимия български научен фантаст Любен Дилов. А ида се посмеят от сърце. Защото именно тънката ирония и безпогрешният усет за абсурдното са най-очарователните черти от таланта му на разказвач. Добрата новина е, че „Пропуснатият шанс” е само книга първа от поредицата „Любен Дилов. Събрани съчинения”. Пълното издание на произведенията на големия български писател идва точно навреме, за да ни припомни, че когато става дума за фантастика – българската литература никога не е стояла срамежливо в най-далечния ъгъл на европейския двор. Когато през 1976 година се връчва европейската награда за фантастика „Еврокон”, конкуренцията на финала е между „Пътят на Икар” и „Соларис”. И за първи път с наградата са удостоени едновременно двама писатели: Любен Дилов и Станислав Лем. Не мога да гарантирам точно кой закон на роботиката е формулирал Любен Дилов. Не зная и колко от евристичните му прозрения са се доказали вече в реалния живот. Но съм сигурна, че за всеки млад автор е чест да получи наградата за българска фантастика „Гравитон”, учредена през 1990 година от писателя Любен Дилов. Никак не е случайно, че точно с „Пропуснатият шанс” започва поредицата с избраните съчинения – тази книга е своеобразен жест, послание и предизвикателство към младите писатели, защото е и един от най-елегантните „учебници” по стилистика в цялата световна литература. А що се отнася до сюжета и симбиозата между компютъра и твореца, то нека талантът бъде с нас!
