Действащи лица: ЛАЗАР, който всеки сезон остарява с десет години; ШАРО, куче на Лазар
Място на действието: Кичеста круша със свраче гнездо и с емблема на орел върху ствола, което показва, че дървото е природен обект, защитен от закона. В процеса на действието ще се открие и газена тенекия в короната на дървото; в нея е поставена жива костенурка, за да произвежда шум и да плаши по този начин дивите животни... През пролетта крушата е нацъфтяла, бяла е като невеста, през лятото е яркозелена, бакъренозелена е през есента и гола стърчи през зимата.
Оркестър: В края на лятото и в края на зимата оркестрантите могат да бъдат на сцената - през лятото с дъждобрани срещу дъжда, през зимата загуглени или овързали ушите си с шалове. Те остаряват заедно с Лазар, в края на пиесата са побелели старци……
Младен Киселов: "Нещо като стимулиращо театрално чудо, нещо като душевна атомна експлозия преживявам всеки път, когато се срещам с Йордан. Той е един от безценните няколко наши чудотворци, населяващи света ми, без които за мен няма България. Щастлив съм, че такъв изключителен майстор и гражданин на света (Олег Ефремов го нарече веднъж в мое присъствие „великий писатель”) също е дамгосан от моята страст – театъра! Винаги си тръгвам от него възроден, с подострени сетива и дух. С годините свикнах да оценявам хората около себе си по това дали ме въодушевяват за работа или не.Доработи ли ми се след срещата с някого – този човек влиза направо в сърцето ми. Йордан е може би най-мощният, най-тайнственият ми стимулатор за творчество измежду всички хора, с които съм се срещал."
Йордан Радичков: "…Една сутрин много рано вкъщи нахълта актьорът Апостол Карамитев, бил чул за историята с човека и с кучето, искаше да я прочете. Отказах, тъй като смятах работата за незавършена.На следващия ден обаче той идва отново в мое отсъствие и взема ръкописа от жена ми.По-късно ми се обади да ми каже, че едва ли би могъл да играе ролята на човек, качен в дърво, но че много иска да постави пиесата.Подобно на Методи Андонов и той смяташе, че в последна сметка трябва да обърнем историята и да върнем човека на земята. Няколко седмици подир това вкъщи се получиха илюстровани картички, пращаше ги Апостол Карамитев. Всички те имаха един и същ текст: "Ура! Апостол Карамитев в Париж!..." "Ура! Апостол Карамитев в Лондон!" Една сутрин се обади на живо: "Ура! Апостол Карамитев в София!" Поиска да разговаряме отново за пиесата, подмамваше ме, че е почти готова; само още малко нещо трябва да се обърне в нея, за да може най-после сиромах Лазар да слезе от дървото.Ръкописа обаче не ми връщаше.Един предиобед вкъщи дойде разплакан Методи Андонов, донесе вестта, че Апостол Карамитев не е вече между живите. За първи път го виждах да плаче... Ръкописът повече не се върна вкъщи.Веднъж заговорихме за него, Методи Андонов отново започна да ме убеждава да не изоставям материала, казах му, че ръкописът е взет от Апостол Карамитев, следите му се изгубиха, но че смятам да седна и да разкажа отново историята.С известно суеверие се залових за работа, писането вървеше трудно, сиромах Лазар искаше да се бори за свободата си горе от дървото, а не да проси свободата си от озвереното куче, защото сладка е извоюваната свобода, не подарената. Но как може да стане това преборване с озлобеното куче, когато то е под дървото на свобода, а ти си горе в дървото и не можеш подобно на птичка да хвръкнеш"
Радиовариантът на постановката на Сатиричния театър е направен от режисьора Юри Статков. Музикално оформление: Мирчо Сливенски. Звукорежисьор: Мая Стоянова.